Склонен съм да вярвам на експертите на 1/3. Защото първо те могат да грешат и второ може самите те да са манипулирани (въпреки че са психиатри) или корумпирани.

Да се съмняваме в правораздаването е нормален отклик в днешните социални взаимоотношения.

Както казаха преди тук, нека да направим връзка със случая когато полицай уби тинейджърка в центъра на София.
Дали нашето правосъдие е справедливо?
Можен да се обзаложим за следното. Онзи полицай-убиец ще получи присъда от 3 години, която ще излежи като "наш човек". След това, може би няма да стане пак полицай, но неговите приятели ще го уредят в някоя частна охранителна фирма, понеже всички полицаи пенсионирани или напуснали дъежат този бизнес днес. С други думи, живота на този полицай-убиец няма да бъде провален.
А какво я чака Даниела? Както следя квалификациите по официалната телевизия, предполагам, че ще я погребат за 10-20 години в някоя "ужасна" психиатрия. След това, когато се върне към живота, тя ще е смазана, без никаква подкрепа. Всички ще я сочат като "дете-убийца".

Справедливо ли е това? С какво жертвата на полицая-убиец е по-малко скъпа от хипотетичното прегрешение на Даниела (защото още не е доказано в съда)?