Скромни, без да подлагам литературните достойства на разказа, аз лично и пет думи не мога да скопосам без граматически и стилистични грешки, ще си позволя да вземо отношение по някои от оценките ти.

Живея в Германия достатъчно дълго, а спя с германка, с жена си де вече 28г.
Вярно е, че немците си имат своите достойнства и също така е вярно, че си имат и маса недостатъци.

В крайна сметка, обаче Германия е това, което е само това е релевантно.

Вярно е че системата за доносничество или взаимен контрол тук има традиции.
Само, че това не е доносничество в нашето понятие, да навредиш на някого, а е грижа за съблюдаване на общите закони и порядок, което от своя страна е свързано с отношението на германеца към държавата му и искреният респект към нея.

В твоя случай забравяш какви чувства са вълнували немците към победителите, както ит казваш и окупаторите, като те тайно са си мислии.
И това не на последно място е било мотива за тяхната реакция.
Бъди убеден, че ако това беше техен войник това нямаше да му се случи.

Има разбирасе много граждани, които са почти напълно автоматизирани, като в управляващата им програма са вкарани само закони, разпоредби и указания, но и е пропуснато да се вложи едно стихотворение или човешка емоция,
само, че тоя тип хора ги има сигурно достатъчно навсякъде включително USA.

По разказа ти съдя че този офицер, който се е натягал се е държал точно, като немец в подобна ситуация.
А за споразумението накрая, това би ибло много възможно и между немци, но само, ако са сами между себе си и между тях няма чужди.

И накрая позволявам си да не се съглася с теб по примера ит какво означава човечност.