Като чета функцийте на асистентите в България и тези в САЩ - задълженията ми изглеждат еднакви. Какво е "водене на упражнения"? В оценка на дипломи, виждал съм - и сам съм превеждал - "упражнение" като "discussion session" - и като кредит към материя на курс, и като кредит към преподавателски опит (колкото и начален). Говоря преводи, после подпечатани и осветени, с университетски печати.

Възможно е българските асистенти да имат повече задължения - и съответно повече права - от американските. Може би български асистент е някъде между американските "assistant" и "associate professor". "Associate professor" беше входното ниво за преподаване в университет. Те работеха на сравнително къси контракти. От там се ставаше помощник-професор, "assistant professor". Пак на контракт, но по-дългосрочен. И след доказване на експертиза (дали научна, дали чрез "кръвен номер", или чрез друга по-засукана) - се ставаше пълен професор, "full professor". Забележи миналото несвършено време; нямам допир с тези неща от много години, и вече нещата могат да са различни.

Заплатите на американските асистенти бяха двойно минималните; така чрез 19.99 часа седмична работа асистентът получаваше минимална месечна надница. Някой път работата беше давана като парична помощ. Някой път като "чест". (Аз, примерно, нямах нужда от парите. Определено имах нужда от съня, отнет от асистенството.) Но разбирането беше, че професор няма да вземе на сериозно "ентусиазъма" на аспиранта ако този ентусиазъм не е "доказан". Как? Чрез асистентство. Или в лабораторията, или в класната стая. Сега, пак говоря в минало време, и то специфично за инжинерните и научните отдели, където пари за назначаване на асистенти винаги имаШЕ в изобилие. Назначаването на асистент беше обръщано изцяло на парична помощ в отделите по обществени науки, театър, примерно, или други по-бедни отдели.

Заплатите на асоцираните професори бяха МНОГО ниски! Пак, "допускането" на някой към шанс за професорска кариера беше чест, и пари за чест не се плащат. Примерно, един от днешните световни светила по крио-технология (крио-хирургия) беше така щастлив когато получи подновен контракт, със заплата повишена до... Д28 000 годишно, във време в което НАЧАЛНАТА заплата за ТОКУ-ЩО завършил инжинер, с обикновено висше, буташе Д35 000 годишно. А човекът вече имаше научно-изследователско име, по света! Евентуално, пълен професор можеше да получава Д150 000 годишно, в отдела по Инжинерство, или Д52 000 годишно, в отдела по Драматично Изкуство, и още по-малко в отдела по Лесничейство.

В днешно време, с мижавата икономика в САЩ, всяка работа в университет, от метач до декан, се окичва с определението "стабилна", един вид няма съкращения всеки месец. И щом работа е "стабилна", режеш стабилно от заплатата (или надницата). (Имаме съседи, и двамата преподаватели в университет; не смеят да се наричат професори, че да не привличат подигравки, ако някой види улицата пред къщата им, олята от избликало масло на по-скапаната има кола...) Та днес очаквам надниците на асистентите и асоцираните професори по САЩ да са още по-ниски от мое време, относително спрямо околните заплати.

С това казано, моите уважения! Като знам как започват професорите, и колко малко от тях оцеляват до професура - винаги съм ги уважавал! Надявам се вашият университет да ви плаща добре!