За да не се повтарям, всичко каквото имах да казвам е в отговора на Св. Скромни.
За "Един мъж и една жена" - ами и аз го гледах тогава, бях на 18-19 години. Верно, малко по-различни изводи си направих - да речем, че кола се купува, но ЧОВЕШКИТЕ отношения са по-важни. Или нещо подобно. Нали се сещаш, юношески идеализъм :-).
Във връзка с другите ти риторики. Първо, песимист означава личност, която не вярва в доброто бъдеще. Не такава, която не е доволна от миналото си. Аз проблеми с личностното си развитие нямам, въпреки, че никога не съм живял в лукс - не съм си и поставял такива цели. Това съм, което винаги съм искал да бъда. Второ, не оспорвам правото ти да степенуваш материалните и духовните ценности в порядък, който съответства на манталитета ти.
И няколко думи за мотивацията. Преди три-четири години имах разговор с един американец, мисля от Остин, Тх, дошъл специално в Бг. да набира евтина работна ръка. Така да се каже, за надомна работа - т.е. да се работи в България по негова заявка. Заплащането - като за Бг. Та той тогава взе да ми обяснява, че номера не бил да намериш кой да ти свърши работа, номера бил да продадеш резултата от тази работа. По неговите думи, управлявал около 50 млн. долара - чужди пари и ставало все по-трудно да печели от такава малка сума. Та в България това е проблема, някой да може да продаде резултата от работата си. Не говоря за търговия, която всъщност изпомпва пристигащите свежи пари обратно на Запад (или Турция и Гърция). Какво да ти обяснявам, ако живееш в България и имаш американска хватка, трябва да ти е ясно.
Такива ми ти работи.