“Тябва да благодаря на Оптимист, че ме подтикна да напиша тези няколко реда.”

Така и не можах да разбера как направих подтикването, но пък изречението идва още един път да ми подскаже колко различно е мисленето на хората в зависимост от възрастта, времето през което са израстнали, фона в семейството, професията и кош други обстоятелства. Изглежда ти се случва за първи път да напишеш нещо, което не би искал да си написал. На мен пък ми се случва доста често и не един път съм ръсил извинения по клубовете. Такива сме едни ... различни.

Недей да се кориш излишно за нещо, което не е било чак толкова лошо по начало. Така си го мислил, така си го казал. Много по-за предпочитане е, отколкото да редиш мисли предназначени за “пред хора”. Изкуствена работа.

Отреагирах на мнението ти, смятайки себе си за чиновник и чувствайки се лично засегнат. Как мога да ти обясня темпото на работа в Америка ако никога не си бил там? Ти от своя страна си свидетел на чиновническата работа в България и може би с право изразяваш пренебрежение.

От друга страна, не мога да остана мълчалив четейки мнението ти за това колко лесно мислиш че се строят яхти и че що не всеки българин го може. Мисля, че отдаваш прекалено внимание на математиката и като последствие изоставаш с останалия материал. Не че правиш нещо грешно. Всеки сам избира с какво да се занимава. Но в случая, ако не знаеш много за строежа на яхти, поне не отхвърляй това занимание като никому ненужно и толкова маловажно, че всеки би го могъл само да поиска. Не е така!

В тази връзка искам да спомена друг един мой приятел, който почина по-миналата година от рак на лимфните възли. Той пък, след като се пенсионира започна да “строи” кораби и рядки екземпляри автомобили. Оградил съм думата строи в кавички, защото това бяха модели, които му идваха на части, добре пакетирани в кутии заедно с прилежащите им чертежи. Мащабът беше 1:32. И това не беше лесна работа. Моделите бяха работа на италианска фирма. Частите от които моделите се сглобяваха наброяваха средно около 1500 парчета. Цената варираше в зависимост от модела и се движеше между $1500 и $3000. Сглобяването на един автомобил му отнемаше близо шест месеца. Вършеше тази работа за кеф и повече да не изперка от скука. Жена му беше значително по-млада, ходеше на работа, по пазар, насам-натам и той трябваше да запълва времето си с нещо. Докато той не се ангажира с тази си дейност и хабер си нямах за съществуването на подобни занимания. С безкрайно учудване съм разглеждал частите за двигателя - коляновият вал, повдигачите, клапаните с комплект пружини, свещите, буталата с истински сегменти и прочие. Беше се снабдил с голямо увеличително стъкло със стойка и осветление, под което работеше. Един път в завършен вид, колата с нищо не се различаваше от истинският автомобил. Имаше дори батерия за фаровете, мигачите и таблото. Ето ти друг вид култура, различна от твоята, моята и тази на Св.Скромни.

За твоя информация, работил съм дълги години в САЩ и по други места. От ’93та година се прибрах за постоянно в България и живея в София, където съм бил роден на времето, доста преди твоето време.

Сега привет и на теб, както и на всички “похарчили” си времето да четат до тук.