Земеделците около нашето село (Ескалон) бяха пълни с оръжие. Ако най-близките ти съседи са на 1.5км, а полицията взима половин час път да дойде, оръжието е много нужно. Оръжие беше носено по трактори и комбайни и пикапи. Дали е било легално - това не е важно; важното е че беше морално. Освен това, в провинцията полицаите бяха много "народни" хора, в смисъл че всеки е сроден с всеки, и е глупаво да нарушиш морала в името на закона - и да стовариш закона върху твой съсед. Защото законът (във формата на шерифа от Сакраменто) идва и си отива - но съседите и тяхните роднини остават... Около полицая, решил да постави закон над морал. (Аз съм много гласен поддръжник на Втората Добавка. Според мен демокрация без въоръжено население не може да съществува.)

За глождаещото желание на децата на селяните да се изнасят от провинцията - и това зависи от мястото. Описаната случка беше в хълмовете на юг от Сан Жосе (произнасям го по португалски; ха!), към Уатсонвил. Градът Сан Жосе глътна, по мои преценки, добити от четене на протестни статий, земеделска земя колкото има в една четвърт от България. Хубава, плодородна земя. Която не беше конфискувана (с ужкимско плащане на безценица, както е било едно време с прокарването на жп линийте), а с купуване от строителни контрактори. Сега, да си селски стопанин в Калифорния - значи си милионер. Земя и екипировка и производително капиталовложение (крави, овошки, лозя, птици, прочие) струват милиони. Също милиони струва производителният цикъл (торове, семе, химикали, лабораторни проверки, прочие). Обаче тези огромни суми биват разигравани във вид на РЕСУРСИ, не на книжни пари! Както гласи поговорката, селянинът става милионер само след като умре. И хоп - лъсне на вратата адвокатската свита на строителен контрактор! Плащат ти на място. Двойно и тройно за земя и всичко. За да го разкарат и да строят. И това са пари! Истински пари! Не в ресурси, в книжна стойност по банкови отчети, а пари, в смисъл селянинът може да си ги гледа на масата, жена му да ги премести от единия край на другия, да ги преброи, да ги постеле върху масата... Пари, които не са поети от годишния селскостопански производствен цикъл. СВОБОДНИ пари! За харчене! И ако селянинът (или селянката - която ръчка мъжа си) приеме парите и се махне - гледай какво става със съседите! Те се чустват вързани. Ето ги, ОНИЯ съседи, ГРАДСКИТЕ, харчат пари, не са омотани в производствения цикъл! Из веднъж селското стопанство става окови, запиращи бъдещо развитие...

Във Вашингтон (щата) тези развития засегнаха селското стопанство (примерно около Редмонд вече няма ливадите и кравите), но целият щат е 3.5 милиона, за територия колкото три Българий. Селяните във Вашингтон още не са заразени от контракторския вирус.

Впрочем, описаните в примера градски селяни евентуално трябва да влязат в нов производствен цикъл. Но едно е цикъл, колкото и вързал те към Майка Природа, в който ти си шеф на себе си - друго е цикъл под началник! От човек, боравещ от положение с банки и производители на стопанска техника и с пазарния механизъм - ставаш на ПОДЧИНЕН. Но тези нещастия остават невидими за селяните, останали на село - и фантазиращи по "свободните" пари от запокитване на селското стопанство...

Май човек трябва да загуби нещо преди да го оцени... За съжаление.