Разказа ти ми напомни за времето когато на връщане от Ванкувър, Канада, минавахме с колата през щата Вашингтон. Не помня как се озовахме на този път между черешови овощни градини. Отпред до пътя, пред всяка овощна градина, бяха наредени десетина пълни щайги с череши. На голяма табела беше написана цената на която ги дават. Имаше и цена да влезнеш и ядеш на корем, берейки сам черешите от дърветата. Никъде до тогава не бях видял такива големи и хрупкави череши. Спряхме отстрани на пътя. Проръмяваше дъжд от време на време. Не достатъчно за връхна дреха. Колата беше със тексаски номера. Рядко срещано явление по тоя край. Хората - приветливи. Ако е имало посягане за нещо, не съм го забелязал. Твоята наблюдателност ми липсва. Не знам дали бих се чувствал по-добре с нея. Чувствам се достатъчно добре без. Обменихме по някоя и друга приказка. Взех щайга за в багажника, но и платих да влезнем с гаджето да ядем на корем. Беше повече да се върна назад във времето, когато като деца изчаквахме да стане тъмно, за да "нападнеме" съседските череши. В тъмното се чуваше тропането на изплютите костилки по плочите на двора. Нашата череша оставях за през деня.
Гаджето се въздържа да яде череши от дървото. Не били мити. Викам си "какво ли ти знае главата", ама нейсе. Носихме в колата шише вода, което използвах да се измия СЛЕД КАТО СЕ НАЯДОХ.
Много хубави спомени ми останаха от това пътуване. Влезнахме в Канада през Монтана. Канадците ми обърнаха колата с хастара навън, за да търсят оръжие. Изглежда родените наоколо американци влизаха в Канада за да трепят дивеч. За какво друго?
Карахме право на север докато стигнахме Калгари и след това хванах шосе номер 1 на запад. От там нататък се нареждаха няколко канадски национални паркове през които искахме да минем. Първи се нареждаше Банф. Невероятно красиво место и едноименен град. Останхме там да спим. Отбихме се и до езерото Луиз. Главозамайваща красота. Решихме да оставим колата в обществения паркинг, в непосредствена близост до хотела недалеч от брега на езерото и да продължим пеша до ледника от където езерото се пълнеше с вода. Там направих най-хубавите си диапозитиви от цялата ваканция. То си е приказка за цяла книга. Пак се озовах в небрано лозе. Да бягам докато не е дошъл пъдарят.