Обикновено "фалшът" се появява при наличие на сметкаджийски схеми. Един вид, при нуждата за лъгане, с някаква полза от лъгането. Тук някакви ползи, и лъгания към такива, няма. Най-много може да се говори за гъделичкане на самочуствие - но това също си остава без никакви съществени ефекти - които да оправдават "фалш". Един вид, Тони, "фалшът" си е занимание. Сериозно занимание! Трябва не само лъгане, а КАЧЕСТВЕНО лъгане, със СЕРИОЗНИ ОСЕЗАЕМИ ползи - че цялото занимание да си оправдае усилието, пък и риска. Защото захванеш ли се да лъжеш някого (да го лъскаш с "фалш") - значи поемаш риск лъжите да бъдат засечени, и да обезценят твоите действия в много непредвидими места... Да ти кажа от личен опит, "фалшът", ако е изпипан финно и умело, има известна красота. Даже ти да си един от прицелите на този "фалш"! Защото по усилията зад него и по неговото ултиматно качество ти можеш да прозреш този, който се опитва да те лъже, колко уважение има към мозъчните ти способности. По леснината, с която май виждаш "фалшове", и по реакцията ти към тях, изглежда не си бил лъган качествено, а? Няма нищо! Всяко нещо с времето си! Ще дойде и твоето! И един ден току се чуеш: "Бе лъснаха ме с тоя фалш, но евала им правим за тоталното усилие!"