Радвам се, че си успял да разчетеш често-слятите думи. Нещо става с тази стоянка! Обикновено след копиране на материала го преглеждам - и добавям празни полета ако са били "сдъвкани". Но проблеми отдавна не бе имало, та рекох - хайде веднъж да не съм песимист, и да имам вяра в (българската) Междумрежие-технология... Да, ама не... Говорителят в разказа поне бе успял да се откъсне, до някъде, от гетото. Както казват в Америка, можеш да извадиш човек от гетото, но не можеш да извадиш гетото от човека. Щом тези неща още му пареха спомените - не може да се каже, че ги е отминал изцяло... Но в цялостен смисъл човекът бе излязъл твърд характер. Положителен пример, в това отношение. Защото има доста други, които изоставят миналото, но не намират място в сегашното - и губят шансове за бъдещето. Както примерно един друг пример на религиозна осакатеност (той пък баптист), който след Виетнам бе станал на развалина. Абсолютна. Само дето в гащите си не пикаеше... Иначе дали религийте могат да изчезнат? Хм! Помня разговор в България с един поп. В столовата на ВИФ (ново-моделирания). Говорехме на тема църква и църковна конкуренция и как колко хора в момент на щастие си тананикат католически химни и се радват на музика, разработена по католическа поръчка - и как никой, даже православен, не може да изпее до край православна песен... Ако има такава, писана за номинален човешки глас... И после как да очакваме българската църква да се конкурира с другите?! Та попът беше съгласен с мен. Даже настоя да ме черпи една бира! От радост, че на някой му пука за провала на българската църква. Но той се позова на старата българска мъдрост, че "църквата е винаги гонена, но никога изгонвана". Което е вярно, за масата хора. Които имат нужда някой да им нарежда живота и да ги води, досущ като стадо. До тук добре, за воденето и стадната обществена динамика. Обаче хората, за разлика от овцете, притежават някои допълнителни качества. Като горест, завист, алчност... И оръжие. И съчетаят ли се тези неща със стадната обществена динамика, колкото и добри да са били началните стадни намерения - гледай какво става! В цитирания случай, ентусиазмът на попа си остана до контра-почерпката с бира (аз пък е редно да отвърна, нали?). И до доларите, които със съпругата пуснахме в касата на параклиса във ВИФ. Иначе аз още си свиркам "Одата на Радостта" и други католически химни, плюс разни приятни протестантски химни. И на децата обяснявам липсата на такива красоти в българската църква като липса на уважение към тези, които (се надяваш да) те поддържат. Което си е типично за религията... Значи, нека опънем българо-германската граница на юг от Париж, и пуснем българските чавдарчета да ходят в музея на изчезнали етноси, в Атина, или да ритат топка по обширните затревени заравнения на парк-музея Бялград - и тогава ще решим религиозния въпрос, а?