Здрасти, мили ми Пешо, Продължавам да се радвам на безоблачната ни кореспонденция, която ми напомня на възрожденска идилия от копривщенския край. Съжалявам, че нямах време да ти отговоря на редовете обаче имах много работа и нямах никакво, ама наистина, никакво време. Надявам се, че не се сърдиш. Що се отнася до мъжете никога немога да стана мъжемразка, защото, по дяволите, адски ви обичам, колкото и да осирате пейзажа. Нямам програма за ICQ иначе с удоволствие бих си комуникирала с теб в работно време. А ти какъв си иначе освен чеи се ползваш с успех на супер компаньон, какво работиш, на колко си години? Няма да те питам повече, ченещата замирисват на "Писма за Надежда". Обещавам бързо да ти отговарям. И никой от колегите не е участвал в предишните ми писания. Обаче аз мога да си играя с тезите така, че не се сърди за мъничкото ми предателство. Сега сядам да пиша други неща и трябва да затварям. Голям майтап ще падне, ако всъщност се познаваме. Пиши скорострелно...