Драги TaxPayer "Само не ми е ясно защо говориш в трето лице, множествено число. Ти като като страничен наблюдател ли се явяваш? Нали, ако съм разбрал правилно и ти си в България и се печеш на същия огън, и ти си плащаш данъци, и си гласоподавател." Разбрал си правилно че съм в България, но не се пека на същия огън. Не работя и не плащам данъци на заработката си, но плащам всички останали данъци наред с вас. Гласоподавател съм. Работил съм дълги години в САЩ. Живея от спестяванията си, по-късно и от полагаемата ми се американска пенсия. При тези условия ми е съвестно да се пиша един от вас, иначе съм си българин та дрънкам. Мисля че отговорих на въпроса ти. "... защо това което става в момента страшно много ми напомня онова време, когато също всичко се правеше в името на някакво светло бъдеще?" На това ще ти кажа че аз помня много по-отдавна. Помня едно от последните насилствени кооперирания в селското стопанство на свободните селяни. Беше 57 год. Лятото. Село Алдомировци, не далеч от Сливница и Драгоман. Бях на 14 години и през лятната ваканция баща ми ме беше уредил да работя със землемери в този район. Един от нашите работници беше от селото. Не можа да дойде на работа цяла седмица. Беше пребит от бой, за да бъде доброволно склонен да даде земята си на ТКЗС-то. На хълма над нашата барака (склад) имаше кошара с около 30 овце. Двамата братя собственици бяха пребити от бой но не склониха да се подпишат. Пребиха от бой баща им и стария подписа. Два дни след това почина от нанесения му побой. Селото гъмжеше от цивилна милиция. Една жена се е връщала от работа на къра, през площада, с вила на рамо. Като приближава двама от цивилните полицаи, сваля вилата от рамо и със всичка сила я забожда в гърдите на единият от тях. Другият вади пистолет и я застрелва на място. Колегата му умира от пробождането също на място. И ти ще ми кажеш че не намираш разлика между сегашната демокрация и тогавашната. Какво знаеш ти? Ти помниш времето когато всички българи са били обърнати в послушни овце. Комуниста ви натиря отзад и вие вървяхте накъдето ви насочат. Викахте пред трибуната каквото ви кажат. Избор никакъв!!! И в тази държава все още има БКП/БСП!!! Що за народ е това??? Ще ви кажа. Помните ли през седемдесетте Симбионистката Армия за Освобождение в Америка? Група негри отвличат дъщерята на издателя Хърст - типичен представител на капитализма. Използват я за заложница, изнасилват я, редуват й се когато си поискат и колкото си искат, влачат я със себе си криейки се от полиция и власт. Стигна се до там, че тя започна да участва в техните набези обирайки банки и стреляйки по хора. Тя вече не беше човек. От нея нищо не беше останало освен външната й прилика с някогашната й личност. Мисля че същото е станало с целият ни народ през изтеклите петдесет години. Не мога да ви съдя. Не сте виновни. Мислите се за нормални, но не сте. Сегашният период за съжаление ще бъде изстрадан от всички. След поколение - две, нещата има шанс да се оправят и комунизма да остане като един лош спомен, както Холокоста за Евреите. По времето на хитлеризма, те също бяха превърнати в овце. Без съпротива отиваха към газовите камери. "Съвсем доскоро у нас в икономиката господваше прословутия "Указ № 56" от татово време. Първоначалното натрупване на капитала у нас и въобще капитализма се разви именно под действието на този указ." Това е указ на който ти си съвременник. По мое време същият този указ се наричаше 23-то постановление. Пръкнаха се частници, развиха бизнес. Комунистите ги конфискуваха и ги обърнаха в съществуващите по твое време кооперации. Предложиха на собствениците да станат бригадири в това което беше до вчера тяхна собственост. Предложиха им бригадирски заплати - 100 лева месечно. След работно време ходих да работя в такава една работлница където чичо Борис (собственика) заработваше 30,000 лева на месец. Аз за четири часа след работно време правех толкова колкото за три дни на редовната ми работа. Това беше 68 година. Тогава конфискуваха работилницата. Избягах 69г. "На изборите за общински съветници и кметове през 1989 г. имаше по повече от един кандидат за място. Вярно, всички си бяха "наши хора", но нима сега е по-различно?" Ти чуваш ли се какво говориш??? Хайде засрами се. Левски беше един от първите които умряха за да имаш това право което имаш днес. Да гласуваш! Използваш ли го или си караш по овчия път? Никой отзад не те натиря в дадена посока ама и ти не знаеш накъде вървиш. "Сега нещата не са по-различни с тази разлика, че желязната завеса е спусната от другата страна." Как и защо очакваш да е друго яче? Пазарувах в един магазин в Швейцария когато чух двама българи как се уговаряха какво да откраднат от магазина. Беше магазин за храна. Те и двамата бяха шофьори доколкото разбрах от приказките им. Не допускаха че някой може да ги подслушва. Стана ми и срамно и тъжно. Бяха ми сънародници. Иначе, аз бях дошъл от Америка да си изкарам ваканцията в Швейцария. За мен нямаше желязна завеса.