Винаги има богаташи, живеещи по наследство с готови пари и готово обществено и икономическо положение. Но това е числено-незначително, макар въз-видимо малцинство. Въпросът е какво обикновеният човек вижда около себе си, и как се сравнява с масата хора около него. Ако повечето от тези хора заемат икономически положения въз основа на ум и работа - работещият човек не се оплаква от живота си, и си наляга парцалите и той да е като останалите. Но ако значителен брой хора около него заемат икономически положения въз основа на връзки, подкупи, и други маневри - работещият човек губи стимул за работа. И става рефлексивен критикар. Защото икономически възход въз основа на ум и работа е по-досегаем за масата хора от икономически възход въз основа на връзки и подкупи и подобни "стимули", които по определение са недосегаеми за масата хора. Психиката на рефлексивна критика беше вкоренявана в българите по време на Ялтенския режим... Това са 2 - 3 поколения, израснали - и икономически оформили се - в извратени условия. Новите български поколения се нормализират с всяка изминала година. Обаче насъбраната (болна) икономическа култура, във вид на национален подход към икономическо развитие, носи инерция... За жалост. А това, че днешната българска икономика практически все още е водена от хора, добрали се до водещи позиций чрез "цедилката" на Ялтенския режим, поддържа психологическата инерция... Което е още по-жалко... Поне успокояващо е, че рефлексивната критичност носи зародиш на недоволство от насъщното - и потенциална възможност това недоволство да бъде впрегнато към градене на по-добро бъдеще. И хуленията и псувните - колкото и раздрусващи човешкото благоприличие - поне са за предпочитане пред мълчаливата рефлексивна подчиняемост... Която съществува в други места по света... Мое лично мнение, разбира се. Между другото, поне някои от икономическите проблеми, които българите виждат като "чисто български", от по-далече изглеждат като... всеобщо-европейски. Примерно арогантното отношение, и ниското качество на услуги, в автомобилните магазини в България... (Едно време в София мацето в МотоПфое щеше ме гони, че съм искал да разглеждам двигателите на всичките модели Форд... Как не ме е било срам, а?) Наш познат търси дясно външно огледало за колата си, модел на Всеобщи Мотори, къде ли не по магазините на Всеобщи Мотори в Европа. Говорим България, Италия, Германия, Холандия... Не искали даже да проверят дали частта е налична за поръчки! Защото колата вече била на няколко години. Тук в САЩ, в близкия автомобилен магазин на компанията, един чичка усмихнато светна виртуалния облик на колата на изчислителен екран, кликна на нужната част, записа ни адреса, и след 5 дни дойде по пощата картичка, че частта е налична да я приберем. Платихме и толкоз. Без униженията да се молиш на продавачи и снабдители за "специална услуга"... Хубавото е, че човекът има дясно външно огледало за колата. Лошото е, че смята българските, и европейските, автомобилни магазини за измет. И добави нова критична нотка във възприятията си за българската икономика...