Насилието и любовта - наистина несъвместими неща, но - на ниво катадневно съзнание. Всъщност насилието може да е резултат на любов. Като се замислих се оказа че примерите са страшно много и то навсякъде около нас - нямам предвид само глобални събития като тези в Босна, дори напротив говоря за ежденевното "насилие от любов" - замисли се само за отношенията "родители-деца". И разбира се не говоря за физическото, брахиално насилие. Например, едно от измеренията на любовта е желанието да дадеш най-доброто на другия (каквото и да значи това) проблемът се появява, когато сметнеш, че знаеш по-добре от другия кое е най-доброто и се опиташ да му го наложиш - за "негово добро", както се казва. Друг пример - т.нар. "престъпления от любов"...и т.н. във всички посоки. От друга страна ако приемем че нуждата от любов е иманентна за човека, липсата на любов също може да се трансформира в насилие под различни форми като отрицание на една същностна несправедливост към стойността, която всеки човек има в собствените си очи. Проблемът с други думи идва от съзнанието, което субектът на насилието има за любовта, т.е за собствената си стойност в очите ва любимия човек,от една страна и от друга - субективната стойност, която той има в очите на обекта на своята любов. Когато тези стойности се разминават, това нерядко води до насилие,и може да се разглежда като израз на инстикта за самосъхранение - то е акт за преодоляване на чувството за разпадане на собствената личност. От психологическа гледна точка, агресията и болезнената стеснителност са израз на едно и също нещо- неадекватна самооценка на собствената личност и страх да не бъдеш отхвърлен от света. Може още много да се каже по темата, но за сега спирам. На прима виста - толкова. Ако искаш пиши ми на e-mail-а. Апропо не съм чел романа, но съм заинтригуван.