"Не бъди упорит до тъпост." Или нещо такова. Много благодаря за комплиментите. И за съвета да публикувам материалите ми някъде другаде. Впрочем, някои от старите ми статий бяха публикувани във "Вечерни Новини". Една статия се намери в "Космос", в последното издание. "Европа 2001" публикува статията (анонимното интервю) с полицая на тема бандите в САЩ. "Неделник" тук-там е пускал някое парче. Сега, едно от важните неща в горните развития е моето НЕЖЕЛАНИЕ да получавам "хонорари". По различни причини. (Много от тях човеко-любиви и алтруистични, но други доста по-практични и/или прагматични.) Един вид, редакторите на горните вестници и списания решаваха дали да отпечатват мои материали без да бъдат затормозявани от фактори като авторско заплащане (каквото аз не съм искал). С други думи, редакторите отпечатваха неща единствено въз основа на тяхните пропагандни линий, наложени от началниците им, и въз основа на читателския интерес. Та да не се впускам в подробности, но моите писаници НЕ са широко-желани. Или защото редактори ги е страх да ги отпечатват, или защото повечето читатели не се вълнуват от засегнатите теми. Тук се връщаме обратно към наблегнатия въпрос за авторското заплащане. Явно става, че аз пиша каквото пиша не за пари, нито за облаги, а просто като любителско занимание. Значи, бих ли си трошил творческото удолетворение, че темите и възгледите в моите разкази и статий да прилягат на пропагандни линий, редактори, и читатели? Ха досетете се за отговора! Защото, нали, такова, скромен съм, значи, да го кажа аз. Възможно е един ден моите материали изведнъж да станат много "модерни", по разни политико-икономико-обществено-културни причини... И да си заслужава да ги разпространявам в по-широк кръг. Но докато дойде този ден, мои опити към подобно разпространение биха били изява на упоритост - която ще е трудно различима от тъпост. Впрочем, аз имам куп материали в електронен формат. Ако желаете, мога да ви ги изпратя. Да сте щастиви!