Докато чета вдъхновените писания малко по-нагоре най-най-първичните ми реакции искат мъничка, семпла и ефикасна вендета. Предполагам, че хилядите ми баби се събуждат в мен и напяват, че той - мъжът пак му е отпуснал края и трябва спешно да се вземат мерки. Само че дали защото срещу всяка баба стои и един дядо, за да си мерят силите или защото почвам да остарявам, или пък просто се наслушах и начетох, ама не ми се ще. Изобщо. Никак. Хич. След първия импулс, настояващ да забълвам примери от моя и не само моя живот, да извикам с пълно гърло: "На нож" и да се хвърля в отмъстителна битка, идва безразличието (нов еволюционен стадий?!). Както и да е. Животът е прекрасен. По щастливи стечения на обстоятелствата има само два пола. Иначе едва ли щеше да остава време да си говорим и на други теми. Светът бъка от свестни хора и изобщо не ми се занимава да им изчислявам статистическото съотношение според пола. На несвестните също. За спокойствието ми работи и фактът, че (О, богове, недейте!) много, ама много трябва да ми се извърти животът, че да ми стане шеф някоя "изключително интелигентна и колоритна личност" (цитатът е от ГН). Но ако все пак се случи, ще му мисля. И сигурно ще измисля. А дотогава. Може ли да се опитаме да открием и други любопитни (може би не чак толкова), вълнуващи (едва ли също толкова) и все още необсъдени различия между нас. С много надежда. Поздрави