...В този момент ковчежето, привързано със златна верижка към шията на пантерата се отвори, и от него изпадна нещо, което приличаше на кристален шперц с хиляди плоскости и зъбчета, хвърлящи странни отблясъци на всички посоки. Ото се хвърли напред и грабна в ръцете си скъпоценната вещ. - Това ли е ключът към Тайната?-изкрещя зад гърба му Старецът - Не знам, но е ужасно горещ, и сигурно струва много пари! - изпищя Ото, прехвърляйки си кристала от ръка в ръка. - Ееееее, Вашия живот е към своя край...-дочуха благия глас на Магьосника зад гърба си- ...Вие вече изпълнихте своята роля да освободите Силата, и можете да поемете към Вселенските ловни полета...-и добродушната усмивка на сър Ричард ставаше все по широка-...Казах!- Рязкята промяна в интонацията направо проряза съзнанието им... ...В този момент Гари усети остър недостиг на въздух, като че ли дробовете му щяха да експлоадират (но пиротехниците искаха твърде голяма сума за кървавия взрив) и той се строполи хрихтящ на земята..."-Не забравяйте Идеята, приятели!"- дочуха втрещени останалите... ..."Трябва да Го задържа и баламосам за миг!.."-помисли си най-стария от тримата оцелели- "...и да дам време на Ото да избяга..." и Старецът вдигна ръка. "- Оооо, Премъдри, каква е Силата на Идеята и Идеята във Силата?" ...Този въпрос тресна сър Ричард директно между очите и той загуби говор и картина за няколко много ценни секунди...