Здравей! Съмнявай се, но не се отказвай да го търсиш! В това е смисъла на живота. Ние все пак сме обществени същества и без приятелство не можем... ако можехме, щяхме да отидем в гората и да си вием с вълците, но не става. Много е трудно. Живота ни все по-често прилича на стая в Интернет. Приличаме на безплътни хора, разминаваме се като сенки, без да се докоснем, без да се забележим, разменяме си само думички, идентифицираме се с професията си, колата си, семейния статус....и толкова..."Ах дните вссе по често си приличат, телата все по рядко се привличат, сърцата във скафандри се обличат, мечтите от умора коленичат, но все пак, все пак, поточетата на кръвта тичат, и търсят се и все не се пресичат"...Това е от Н.Йорданов Няма много оптимизъм но не е и песимистично, докато ги има поточетата на кръвта, не се отказвай, търси и подари дори приятелство...тази "инвестиция" рано или късно ще ти се върне. Бъди здрав!