|
Тема |
Re: Разполагаме ли с живота и смъртта? [re: Blake] |
|
Автор |
Фeйщицa (ДаНеТиЕнаПътя) |
|
Публикувано | 13.10.06 10:12 |
|
|
От гледна точка на детето човекът по-дребен ли е от кучето? Иначе не съм сигурна, че степента на окосменост ги впечатлява. ;) А бегачите, които ти изникват изневиделица зад гърба в нашия парк са не по-малко от кучкарите. И колоездачите тоже.
ако случайно детето ми от стреса почне да заеква и/или да се напикава нощем
Само дето тези неща не се срещат често в природата. ;) Детето ти, за да се стресне дотам трябва да си има солидна подготовка в стреса от вкъщи. :)
Виж, деца, които напират към куче, за да го пипнат и майки, които се чудят как да ги възпрат ми е до болка позната гледка.
Децата се раждат с интерес към околния свят, не със страх. Ние им насаждаме страховете си, за да ги предпазим.
Плюс това човекът никога не е бил изолиран вид, от зорите на времето е живял сред животни. Едва от около половин век се опитваме да си създадем някаква изкуствена стерилна среда в градовете. Затова и смятам, че влечението на децата към животните си е напълно естествено, поне докато ние възрастните не им напълним главите с приказки за болести и страховити опасности.
Край, спирам дотук, преди Вирго да ми е уредила една от онези ризки, в които се прегръщаш сам, за да отидеш на преглед в специализирано заведение.
We are such stuff as dreams are made on and our little lives are rounded with a sleep...
|
| |
|
|
|