|
Тема |
А пустото мислене от къде започва? [re: Oптимиcт] |
|
Автор |
Cв. Ckpoмни (ентусиаст) |
|
Публикувано | 11.10.02 23:31 |
|
|
Прав си. Но ти гледаш на света от ниво на семейно възпитание, което ти е създало начин на мислене, от който си започнал - та си видял нуждата да го нагодиш по обстоятелства и обстановка. Аз също започнах с мислене от някакво номинално ниво.
Тъстът ми говори за нещастниците, които от рождение имат мислене, деформирано от безпаричие...
Що се отнася до самия ми тъст, нашата Баба Клавдия го е окултурила и научила на мислене... Той е бил изоставен, практически раснал като сирак. С доста деформирано мислене. Което Баба Клавдия стоически и героически е поправила... Евала на нашата баба! Защото друга жена нямаше да устои и щеше отдавна да е поела по-лесни пътища! Започващи с друг, по-"невзискателен" тип... Но вече Дядо Шошо е поправен, и още малко - няма да го сгрешиш за български мъж! То Баба Кая нали е четвърт австрийка - та може би генетически е очаквала от мъжа си нещо повече от политикарство и табла върху ракия и салата... И е работила по въпроса!
Чувал си поговорката, че венчавките са предопределени от Господ... Аз бих доуточнил: на половината са. Човек първо полага кръгозора в който "забелязва" потенциалния другар; до тук Господ си кюта и не се бърка - но от там после изборът в този кръгозор на специфичен другар си остава Божа работа...
|
| |
|
|
|