|
Не виждах никакъв смисъл да се обаждам досега, защото имах чувството, че говоря на различен език и каквото и да кажа ще бъде изтълкувано погрешно. Освен това, бях много обидена, а аз съм изключително емоционален човек и такива неща ми влияят силно и оставят трайни следи. Но реших, че имам какво да кажа и предпочетох този път да не мълча, независимо от това дали славата ми на много сдържана и толерантна особа ще се срине с тази тема.
В отговор на:
От списъка ще липсва единствено Дамита, нашия доскорошен модератор. Да й благодарим за това, че създаде това място и че го управлява и ръководи в продължение на няколко години! RESPECT!
Малка поправка, Locky, не аз създадох това място, аз просто му вдъхнах живот, колкото и нескромно да звучи това. (Но пък кой е казал, че съм красива?... ) През последните шест години почти не е минавал ден, в който да не влизам тук. В моментите на застой съм се опитвала да измислям интересни теми, да провокирам отговори, само и само да се усеща живинката. Клуб "Майкъл Джаксън" се превърна в любимото ми място в уеб пространството преди armydreamer, преди Bobby, преди да стана модератор...
В отговор на:
Пожелавам на Дамита да събере сили и да се върне... не защото е незаменима, а защото е длъжна да го направи заради Майкъл.
Всичко това досега за кого мислиш, че съм го правила? О, да... извинявам се... забравих за колосалния размер на пишката си. Всъщност, точно ти ми разясни как стоят нещата, не помниш ли? Аз не съм фен на Майкъл, аз просто имам пишка... всъщност, цял хуй! А и от най-компетентния по всички въпроси тук, Unbreakable, разбирам също че имам властнически комплекс... Не мога да не се доверя на това толкова професионално мнение. Даже си зазписвам... "в...л...ас..т...ни...ч...ески к...о...м..ле...к..с". Утре като намина покрай Четвърти километър ще им занеса диагнозата, може пък да успеят да ме ремонтират. Нищо че една елементарна логика води до съвсем други изводи. Нищо че ако ми дремеше на хурката за някакъв си модераторски пост, никога нямаше да пусна тема за нов такъв, щях да трия всичко, което не ми харесваше и в крайна сметка да оставя в този форум само онези, които са ми симпатични.
В отговор на:
Идеята е че трябва да се властва над нещо. Тук не стана, ама новото място е саморъчно направено и никой не може да оспори медиаторството.
Кое не се е получило тук, че не ми стана много ясно. Ти видя ли темата за модератор, която аз пуснах? Видя ли колко хора бяха недоволни от това как съм се справяла с дейността си на такъв? Или не можеш да броиш до едно? Не съм трила мнения дори когато съм била пряко засегната (Locky не си пестеше приказките, въпреки че аз никога не съм си позволявала да го обиждам). Твоята представа за власт и контрол такава ли е? И какво точно имам да контролирам? Аз, за разлика от някои други, приемам чуждото мнение, без да обявявам приносителя му за луд, глух, малоумен или инфантилен. Или ме виждаш като някаква магЕсница, която иска да зомбира всички да мислят като нея?...  Ще те разочаровам, но отварата от омайничета я забъркват други, аз просто искам да общувам нормално. Напоследък тук това не се получава. Приех, че вината е в мен и реших да напусна доброволно. И това се разтълкува по хиляди начини. И желанието ми все пак да си имам едно местенце, кръстено на Майкъл се прие като заплюване, като желание за контрол, като какво ли не....
В отговор на:
"Дамита вече пет пари не дава за това място, тя си направи ново подобно и междо другото така ви ненавижда, че дори е под достойнството й да ви го каже лично, та затова изпрати мен."
Да... от това ме заболя още повече. Едва ли има човек тук, който да държи повече на това място от мен. Едва ли има някой, който е раздавал толкова от себе си и от емоциите си за други фенове на Майкъл. Но как да насилвам нещата, след като се чувствам нежелана и след като си имам достойнство?!?...
Целият проблем тръгна точно след като бях обещала да отговоря на въпрос само ако не се стигне то това, до което се стигна. Помолих... никой не ме чу. Но дори и тогава не направих онова, за което се бях заканила предварително при такъв резултат: да изтрия цялата тема. Просто редактирах едно просташко мнение, написано от автора на въпроса, отправен към мен (доста неуместно след като самият той беше инициатор на всичко), напълно умишлено... Инициаторът оака пейзажа след това, а Unbreakable хубавичко размаза наачканото. "Дамита не редактира онова, което искам.... Дамита редактира, когато си поиска и не ни остава ние да преценим кое е просташко". Драги ми Unbreakable, да беше взел едно окончателно решение накрая. Може би трябваше за всяко просташко мнение да изчаквам да бъде прочетено от всички, да пуснем една анкета дали да бъде цензурирано, редактирано или изтрито и тогава да се намесвам? Ти така ли би действал? Или би се доверил на собствената си преценка? Е, тя разбира се е далеч по-далновидна от моята. Че кой може да се мери с теб?... Ти по едно време не се ли броеше за мениджър (?!?) на официалния фен клуб на Майкъл, когато такъв не съществуваше? Беше направил сайт... вярно... Но и аз имам сайт на Майкъл. Каква ли се водя тогава? Пиарката му?... После ми говори за власт, контрол и его... А не беше ли ти онзи, който твърдеше, че Майкъл е изпял What More Can I Give на фона на българското знаме? О, да, и снимка имаше. Кадър, лепнат от частицата от секундата, в която то се появява на екрана зад Майкъл. Нищо де, тези които не са гледали цялото изпълнение няма как да знаят... Вярно, ти беше споделил и ексклузивната информация за "новия" албум на Майкъл "Moonwalkerin", когато това беше просто името на файла, съдържащ песента What More Can I Give. Помня също и че когато ние вече слушахме секунди от новите песни в Invincible, ти разправяше по разни музикални телевизии, че ТИ знаеш имената на песните, понеже имаш връзки в MJJ productions, но всичко се пазело в тайна. Мммм... я, пак... какво казваш?... Контрол?... Власт?... Его?...
По въпроса за нашата клика... Преди да започна да пиша в дира познавах двама души - nik и floranse. armydreamer, Bobby, Bel, SKiN, Rock и т.н. станаха мои приятели благодарение на дира. Не мога да си представя живота без някои от тях. Не мога да си представя, че е имало възможност да не ги познавам ако някой от нас не беше достигнал това място. И вие се опитвате да ми кажете, че пет пари не давам за него? И как така с тях успях да стана толкова близка, а с други не мога? Въпрос на характери, въпрос на светоглед...
И накрая, много мило наистина, че някои от вас направиха моя специален ден в годината изпълнен с така негативни емоции. На другите благодаря за пожеланията, сигурна съм, че са искрени. А аз, точно когато се поглеждах в огледалото, за да разбера наистина ли съм толкова лош човек, колкото ме виждат нечии очи тук, прочетох най-милото пожелание за рождения ми ден, което ме просълзи: Не се отказвай от никоя своя мечта,защото това означава да се отречеш от кътче от сърцето си! Казват,че светът ще рухне тогава,когато добрите хора изчезнат. Ти си една от моите надежди,че това няма да е скоро! Никога не забравяй,че няма такова нещо като последен връх,защото съзнаваш,че си успял само тогава,когато преди да направиш последната крачка,си убеден,че след нея ти предстоят поне още две! Една мисъл на Еленор Рузвелт гласи следното: "Жената е като пакетче чай, никога не знаеш колко сила има в него,докато не го поставиш в гореща вода". Ако има чай "damita", то това би било едно от най-необикновените напитки! Силен с нежен плодов аромат,който води до пристрастяване!
Търсех топлината нейде наоколо, но не я открих. Открих я в думите на едно седемнайсетгодишно дете, което може и да не фенче на Майкъл, но е достатъчно мъдро, за да приема другостта и да оглежда човека през неговите качества, а не през неговите недостатъци. Всички имаме какво да научим от него!
|
Искрено и лично
