Ами ето точно в това ни е проблема. И този проблем никога няма да бъде разрешен.

Музикалните спорове се заменят с лични нападки. Феновете на Мадона винаги са глухи и тъпи, а феновете на Майкъл инфантилни и недоебани. В крайна сметка постигат връх онези, които се окажат по-агресивни, устати и цинични. И така до безкрай.

Какво да се направи? Свършено ли е с "Клуб Майкъл Джаксън"? Не може ли да има разрешение на нащата по цивилизован начин? Струва ли си да се ръсят напълно безпочвени обиди по адрес на хора, които даже не сме виждали? По какво съдим за техния характер, бит, душевно състояние и сексуална ориентация... по драсканиците в дир-а? Щеше да е смешно, ако не беше тъжно.

Боби, абсолютно съм сигурен, че Мечо Пух е много по-мъдро книжле от действително инфантилната "Английска роза" на Проституцията (прощавай, че й викам така, но много си го харесвам това название).

Когато бях студент, по време на лекциите често се случваше да се свра на най-задния ред и заедно с най-ебливата леЗбийка в Благоевград да четем Алиса, Пипи и ... Мечо Пух! Беше си доста интересно да ти кажа. А вечерта отивахме в клуба с най-лошата слава и прекарвахме там до сутринта. Аз, разбира се като задръстен и девствен фен на Майкъл, седях на бара и с часове броях мухите... но тя правеше изпълнения, дето и по филмите ги няма... Тя... която допреди часове е била улисана в... Мечо Пух и която взе диплома с отличен, за разлика от мен.

Редове вече не броя и не меря. Вече започвам да си меря приказките, че става страшно тука. Ще ви посъветвам да си ги мерите и вие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите