Единственото, което мога да направя на твоя постинг е да се смея с глас.
Детенце, само ти ли не разбра, че се шегувам? Каква младеж расте, о Боже мой!
Не отричам, че има известна доза шизофрения в мен (а то в кой няма), но защо си правиш труд, при това трудно постване в дир-а да ми го изтъкваш отново... аз си го знам. Сега щастлив ли си? Нарани ли ме? Олекна ли ти?... Бегай, сладурче!
И претвори омразата си към мен в любов... пак към мен. Явно напоследък съм ти тръпка... Тръпни тогава!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите