|
|
| Тема |
 Песента, която последно ви разтърси из основи |
|
| Автор |
LOCKY_ (art of madness) |
|
| Публикувано | 08.09.05 00:22 |
|
|
|
Ами трябваше, трябваше тая седмица да обсъждаме Кейт Буш в онази тема! Бях се настроил да я слушам отново заради това, но така или иначе го направих...
Чух всичко. Отново останах изумен от дарбата на тая жена, в която никога не съм се съмнявал. И точно когато доволно примлясквах и последния албум (The Red Shoes)... чудото се случи... Не знам какво правех точно в този момент, но чух някакво пиано от колоните, съпроводено със страшно ефирни струнни... и нейния глас... "Some moments that I've had. Some moments of pleasure"... пианото стана по-плътно и последва някакво чело, което направо ме попита: "Кой си ти и къде си мислиш, че се намираш? Какво правиш тук и какво друго може да има значение сега... освен мен?"
... Не знам как съм изглеждал отстрани, но май си поотворих и устата от почуда... не бях пил и капка, а много добре чувах как самата музика ми говори.
Останалото от песента вече слушах, без да осъзнавам, че ме има… не, не… вече изобщо не бях там…
Невъзможно е да опиша през какви лабиринти в душата ми се промъкваха тези цигулки, за да влязат и в най-недостъпните й места… места, за които от години смятах, че са заключени добре… Пианото… само то стигаше, за да се чувствам емоционално употребен, но не беше само то. Там бяха и един глас, който извайваше видения от пясък и лед и който ме обсебваше все по-уверено с всяка нова строфа… ту галещ, ту молещ, ту обричащ… И онова чело или какво и да е там, което сякаш ми показваше пътека, скрита в зеленикава мъгла и продължаваше да пита: “Ето виждаш ли какво има на тоя свят? Къде изобщо си бил ти досега?”
Имаше урагани от емоции, затихващи в меланхолията на прозрачна есенна утрин. Имаше копнеж по някаква свръх-сила, притаен в благодатното безсилие на човешката природа…. Имаше ме мен, взрян в прозореца на нечии странен свят… свят, в който ме няма…
…. После гласът угаси виденията…. Успокои минаващите през мен, в мен и покрай мен крилати сенки… и си отиде.
Отворих очи и … запалих цигара.
Ако постна това, или някой ще подшушне на едно познато нам заведение и ще дойдат да ме приберат или веднъж завинаги ще се свърши с доброто ми име. Но понякога музиката действа и така. Има навика да засяда в гърлото и докато не я дефинираш, да не си отива…
Песента се нарича Moments of pleasure, а това е текста й:
Some moments that I've had
Some moments of pleasure
I think about us lying
Lying on a beach somewhere
I think about us diving
Diving off a rock, into another moment
The case of George the Wipe
Oh God I can't stop laughing
This sense of humour of mine
It isn't funny at all
Oh but we sit up all night
Talking about it
Just being alive
It can really hurt
And these moments given
Are a gift from time
On a balcony in New York
It's just started to snow
He meets us at the lift
Like Douglas Fairbanks
Waving his walking stick
But he isn't well at all
The buildings of New York
Look just like mountains through the snow
Just being alive
It can really hurt
And these moments given
Are a gift from time
Just let us try
To give these moments back
To those we love
To those who will survive
And I can hear my mother saying
"Every old sock meets an old shoe"
Isn't that a great saying?
"Every old sock meets an old shoe"
Here come the Hills of Time
Hey there Maureen,
Hey there Bubba,
Dancing down the aisle of a plane,
'S Murph, playing his guitar refrain,
Hey there Teddy,
Spinning in the chair at Abbey Road,
Hey there Michael,
Do you really love me?
Hey there Bill,
Could you turn the lights up?
Споделете вашето музикално свръх-преживяване… Бъдете лични… Убеден съм, че ако има душа, която да продължи да съществува след целия този хаос, то докато е в него тя се храни с музика… и с любов, естествено. Разкажете за последното кулинарно преживяване на вашата душа…. И после запалете цигара.
| |
| |
| 
|
|
