Aimee Mann, THE FORGOTTEN ARM, 2005

1. Dear John
2. King of the Jailhouse
3. Goodbye Caroline
4. Going Through the Motions
5. I Can't Get My Head Around It
6. She Really Wants You
7. Video
8. Little Bombs
9. That's How I Knew The Story Would Break My Heart
10. I Can't Help You Aynmore
11. Clean Up For Christmas
12. Beautiful

Ейми Ман е онази странна, тиха жена с китара, която за малко успя да стане горе-долу известна на широката публика покрай изключителния филм Магнолия, за чийто саундтрак написа 10 песни (една от тях всъщност само инструментал). Преди 3-4 години дори из нашите форуми можеше да се види обсъждане на вече класическите Save Me и Wise Up (това парче, което всички пеят в най-силния момент на гореспоменатия филм). След като триде дни на чудото минаха, Ейми отново се върна в земите на ъндърграунда, където вече повече от 20 години е на почит, и през 2002 г. издаде уникалния според мен албум Lost in Space: мрачна история за наркотици, любов, повече наркотици, по-малко любов, още наркотици и, разбира се, наркотици. Критиците го оплюха като ултрадепресарски и монотонен, но всички до един грешаха. За The Forgotten Arm пък казват, че бил много по-добър. Май пак грешат.
Новото произведение на Ейми е първият й опит да създаде концептуален албум. Историята (все още не съм се запознал подробно с всички сюжетни линии) е следната: измъчената връзка на един боксьор и неговата любима. Той е ветеран от Виетнам и, естествено, пристрастен към наркотици (заглавието на песента Clean Up For Christmasвече е в друга светлина, а? :)). Тъй като действието на музикалния роман се развива през ‘70те, и песните в албума имат звучене, което напомня за онова време. Тоест, саундът е на ниво. Текстовете също. Има една размазваща песен (Video), две отлични (Going Through the Motions и Little Bombs) и 3-4 много добри. Останалите обаче лееко се сливат в едно и започват да правят впечатление едва на n-то слушане. Албум на Ейми Ман, който е grower, не е голяма изненада, но ми се струва, че за този ми трябваше повече време, отколкото за всеки друг преди него (може би с изключение на I’m With Stupid). The Forgotten Arm се вписва идеално в дискографията на Ейми, където всеки албум може да конкурира Blue на Джони Мичъл по тонове тъга и меланхолия, които се изливат върху слушателя, но е някак по-неангажиращ. Може му трябва повече време, за да те погълне и затова. И все пак: много добър.

3.5/5

Дискография:
Whatever (1993) – 3.5/5
I’m With Stupid (1995) – 3/5
Magnolia (1999) – 4/5
Bachelor No 2 (1999) – 4/5
Lost in Space (2002) – 4.5/5

Понеже Ейми е един от най-големите текстописци, ето някои от най-култовите й творения:

“all the perfect drugs and superheroes wouldn’t be enough to bring me up to zero”

“all the king’s horses and all the king’s men couldn’t put baby together again”

“If you could save me
From the ranks of the freaks
Who suspect they could never love anyone”

“One is the loneliest number
That you'll ever do
Two can be as bad as one
It's the loneliest number since the number one”

“Baby, please -- let me begin
Let me be your heroin
Hate the sinner but love the sin
Let me be your heroin”

“Say you were split, you were split in fragments
and none of the pieces would talk to you”


Ако някой ден се чувствате ужасно и искате да чуете песен за някого, на когото му е още по-зле, вече знаете чии албуми да търсите .

too bad dark languages rarely survive