|
Ех, че си ми симпатяга locky_32!
Не ми се обиждай, ама ти изброи почти цялото му творчество, кво остава да харесваш? Шегувам се, естествено.
ОК, всеки си има право на мнение, ама до момента мислех, че разбиранията ни са много сходни. Меко казано се изненадах като прочетох списъка с песните, които на харесваш. Още повече ме втрещиха аргументите ти.
Иначе, погледнато от страни наистина мога да изляза най-големия почитател на Майкъл в България, ама това всъщност не е така. Вярно, почти не слушам друга музика освен тази на Майкъл Джаксън, но отношението ми към него не е много фенско.
Аз го считам за част от моето семейство и съм влюбен в това, което говори и начинът, по който го прави. Харесвам преди всичко идеите, които развива в творчеството си. Старая се да го изучавам и да вниквам в чистата концепция на нещата. Това е и причината да харесвам почти цялото му творчество. Аз смея да твърдя, че мога да го усетя. Успявам и да го интерпретирам спрямо собствения си мироглед.
Да бъда ценител на Майкъл е част от моята същност!
Сега ако ми позволиш ще си позволя да изкоментирам песните, които си обявил за тъпи. Не се обиждай, смятам че ще ти бъде интересно.
locky_32: 1. BURN THIS DISCO OUT - нагла и тъпа песновка
Unbreakable: Парчето е много фънки. Супер динамично. Вокалите са много непоследователни, но всичко освен фалцета в припева звучи чудесно. Тромпетите ме побъркват
locky_32: 2. I CAN'T HELP IT - разводнена и елементарна
Unbreakable: Абе не е най-хубавата песен на Майкъл, но е доста интересна от вокална гледна точка. Експериментира интересно с гласа си. Иначе си прав, че от инструментална гледна точка звуците са доста разводнени.
locky_32: 3. BABY BE MINE - нищо не схващам...защо изобщо я е пял?
Unbreakable: Защото е забавна, защото ритъмът е трепач. Защото песента му позволява да извиси гласа си, както никога до сега. Безразборните акорди, които присъстват в песента се превърнаха в запазена MJ марка. Противопоставя вокалите с беквокалите (Отново изпълнени от него), което е било нещо революционно за това време.
locky_32: 4. THE GIRL IS MINE - двама не винаги е повече от един
Unbreakable: Скучна песен, тук съм напълно съгласен с теб. Пред грубия тембър на Макартни, гласът на Майкъл звучи прекалено женствен. Това обаче не се отнася за Say, Say, Say.
locky_32: 5. P.Y.T. (PRETTY YOUNG THING) – ужас
Unbreakable: И тук си прав, но си забравил да допишеш изречението. ужас - яващо забавна. Внимавай малко повече, бе момче! Парчето е пълно с настроение и енергия, това си личи на 100% в гласа на Майкъл. А и участието на Джанет ме радва много (Боже, не вярвах, че ще напиша това). Като структура песента е много новаторска.
locky_32: 6. JUST GOOD FRIENDS - Стиви е гений, ама не и тука...
Unbreakable: Сигурно в края на 80-те тази песен е била много добра, но сега звучи морално остаряла.
locky_32: 7. ANOTHER PART OF ME - това пък какво беше???
Unbreakable: Страхотна песен. Когато си спомня за нея се сещам за невероятната енергия, която строи от Майкъл докато изпълнява тази песен. Точно с това свързвам КРАЛЯТ – ЕНЕРГИЯ И БЛАГОРОДНА ИДЕЯ.
locky_32: 8. HAL THE WORLD - става само за детската градина, под елхата
Unbreakable: HAL THE WORLD е страхотно красива песен. Чудесни вокали, уникално красива мелодия. Това е перфектната песен! Невероятно е да наблюдаваш как цял стадион пее и се кълне, че ще промени света. Точно така стават нещата. Още Платон е казал, че единствено изкуството може да превъзпита хората.
locky_32: 9. CAN'T LET HER GET AWAY - безсмислена до ен-та степен
Unbreakable: Безброй пъти съм казвал, че ако Джъстин изпее тази песен, без каквито и да е промени, тя ще се превърне в най-големия му хит. Ритъмът е уникален, а мелодията, която се появява едва слез 30-та секунда също много радва ушите. Малко не чувам вокалите на Майкъл, ако бяха по-силни песента щеше да бъде далеч по-убедителна!
locky_32: 10. BLACK OR WHITE - това е най-досадното парче, правено някога
Unbreakable: Хъм, толкова бях поразен от клипа и от развихрящата се мания, че наистина не мога да преценя дали харесвам песента. Така като се замисля не съм я слушал от доста време. От прекалено много гледане, вече дори прескачам канала, ако я дават по ТВ-та!
locky_32: 11. BUTTERFLIES – помия
Уникално красива R’n’B композиция. Перфектни вокали. Силно начало. Многопластово звучене. Чудесна идея. Но Боже, вокалите му са уникални!!!
locky_32: 12. SPEECHLESS – инфантилна
Как е можеш да наречеш тази красива и свръх откровена песен инфантилна. Каквото и да кажа за SPEECHLESS ще е малко. Майкъл няма друг такъв запис. А идеята е просто страхотна: Колко трудно ни е да произнесем думите “Обичам те!”, и как ги заобикаляме със всевъзможни красиви слова.
locky_32: 13. YOU ARE MY LIFE - на Беибифейс времето мина отдавна
В тази песен има няколко много специални неща. Първото е мелодията, второто е богатството на музикалните инструменти, които звучат в песента и третото е аранжимента. Цялото това класическо звучене е добро допълнение към Непобедимия албум. Вярно е, че има на къде да се доразвие песента, но и сега е доста приятна, макар и откровено лигава. В момента съм много съпричастен към нея, защото един човек кара и мен да сияя.
locky_32: 14. THE LOST CHILDREN - аман от тия дечица...от тях е на тоя хал
Може да е заради тях на този хал, но песента звучи чудесно. А това не са тия деца, а децата на Майкъл – Принс и Перис. THE LOST CHILDREN напълно пасва на идеята за Майкъл Джаксън. Колкото и да противоречи на обществените разбирания, Майкъл е истинският Питър Пан, а за какво би пял той - за “изгубените си деца”. Убеден съм, че е било планирано тази песен да бъде част от саундтрака на игралния филм за ПИТЪР ПАН (Първо защото филма е на Сони и вноро защото е продуциран от заместник шефа на MJJ Music – преди писах как се казва, ама сега не мога да си спомня. Тя е отговаряла за официалния американски фин клуб на Майкъл). Заради това звучи като филмова музика, заради това много хора не я и харесват. Само че с нея Майкъл имаше пълния шанс да спечели Оскар, единствената награда, която никога не е получавал в живота си.
locky_32: 15. THRETENED - нямам думи просто
Ох, това не е новия Трилър! С тази песен Майкъл слага края на една ера и ни обещава, че още нищо не сме видели. Тя има обърнатата ритмична структура на Трилър, но с нея Майкъл иска да каже. Спрете да гледате в началото на 80-те, аз съм тук в 21 век и още имам какво да ви покажа. Как да не харесаш подобно послание, дръзко, метафорично и много самохвално, какво друго можем да очакваме от Майкъл.
I still remain the same, I'm un-break-able
|