|
|
| Тема |
 Магията и лудостта |
|
| Автор |
armydreamer (scifi) |
|
| Публикувано | 26.09.04 18:48 |
|
|
|
Сдобих се с второто (и допълнено) издание на книгата на Дж. Р. Тараборели от 1991 г. и тези дни седнах да прегледам новите глави, които покриват историята от излизането на Dangerous до средата на миналата година.
Това, което прочетох, ми хареса  .
Ето няколко от нещата, които ми направиха впечатление:
- HIStory е обявен за най-силният албум на Майкъл в творчески аспект;
- за Invincible също са казани добри думи, но авторът защитава идеята (или Идеята, по-скоро  ), че ако Майкъл иска да направи отново нещо истински стойностно, той трябва да го направи сам;
- обърнато е внимание на това, как след Dangerous нито един от албумите на Майкъл не е получил справедлива оценка, защото дори музикалните списания не обръщат внимание на музиката му, а преценяват всичко през призмата на странната му личност;
- в каталога с песни, чиито права държи Майкъл, има и заглавия на Мадона;
- Сони много държи да притежава целия каталог (изненада!);
- Майкъл не държи правата върху най-големите си албуми - Off the Wall, Thriller, Bad, Dangerous (това ме изненада). Бокс-сета би трябвало напълно да го освободи от Сони и да му върне правата. Дано.
- Башир е гадняр :)
Авторът се е опитал да предаде всичко възможно най-обективно, макар че последните глави звучат като писани от истински фен .
Сигурно нищо от написаното не е изненадва за повечето от вас, но реших да преразкажа по-важните моменти за хората като мен, които ги е мързяло да четат внимателно всяка статия и разследване, публикувани в последните години .
ПП Не изключвам възможността информацията да е поредната журналистическа измислица, но ми се струва, че The Magic and the Madness е най-близкото до обективна биография на Майкъл, което имаме.
don't you hear the laughter on the way down?
| |
| |
| 
|
|
