|
В отговор на:
1. Ти демонстрираш явна неприязън, че дори и отвращение от американската аудитория - А Майкъл Джаксън е това, което е благодарение на нея. Би ли ми обяснил, как така тогава тя беше умна, че да хареса него, а сега е тъпа, защото харесва Джъстин и Ъшър?
Това не е така. Американската аудитория ми харесва - особено, когато купува Тори повече, отколкото всяка друга по света. Не ми харесва пълното отричане на американската аудитория (съответно и култура), както и възприемането й като абсолютна. Не смятам, че успехът в Щатите е по-голям от успеха във Великобритания и обратното - независимо от голямата разлика в продажбите, остава най-важното - успех. Естествено, обявяването за успеха в Щатите като световен е равносилно на думите на президента от "Денят на независимостта": от днес нататък целия свят ще празнува 4 юли като свой празник. Смешно е. Същото и с успеха във Великобритания или Европа. Вместо да се абсолютизира едното, хубаво е да оценят и двете.
В отговор на:
2. Не проявяваш никакво уважение към черната музика. За теб тя е просто някакво си r'n'b, което не би си купил и пуснал. - Значи точно в тази музика са корените на стила "Майкъл Джаксън", ако нямаш нищо против, разбира се... музиката му и до днес е предимно черна, или нещо бъркам?
Между минало и настояще има разлика. Харесва ми Стиви Уондър, не ми харесва Anon или както там беше. Харесва ми енергичния фънк на Off the Wall, не ми харесва провлачения саунд на баладите на Ъшър (и дори някои на Майкъл от последния му албум). Музиката на Майкъл е особена. Затова не можеш да го сбъркаш, когато го чуеш по радиото. Това обаче не важи за 'черните' му песни: помисли защо Scream е наистина различна песен на фона на всичко, а Break of Dawn, колкото и да ти харесва, не е. Казано с думи прости: харесва ми онази музика на Майкъл, за която знам, че на друг няма да му дойде на ум да я запише. Ритъмът на SC, особените вокали - това може и да има корени в черното, но не е Боби Браун, извинявай.
В отговор на:
3. За теб гласа не е никак важен. Честно казано, никога не съм вярвал, че точно фен на Майкъл Джаксън може да каже подобно нещо... а тук го слушам постоянно и от кого ли не. Не бил важен, защото Роби, Мадона и Дайвид Бауй не можели да пеят... ами да могат... какво да ги правя като са бездарни, пък им се ще да са певци? - За сметка на това Майкъл е най-невъобразимия певец на света... Аз мислех, че го харесваме и заради това, но то пък, видиш ли, не било никак важно...
За мен гласът е много важен, но не харесвам тези, които разчитат само на него. Диаманда Галас има достатъчно силен глас, за да спука силикона на Марая, но не може да се каже, че го използва за приятни, леки песни. Гласът при нея наистина е инструмент (за мъчение, по собствение й думи). Кейт Буш има 4 октави. Много рядко ги ползва. Освен това, в немалко песни гласът и трепери, лигави се, слиза много ниско или се качва дразнещо високо. Това е защото тя го използва, за да предаде емоцията на всеки мъж, жена и дете, които живеят в ненормалната й глава. Естествено, че ще предпочета тези жени, освен с музика и думи, но и с глас да ми разкажат нещо, отколкото да се кефя на извивките на Уитни. Затова харесвам и Тори. Това за гласа.
Още нещо: гласът не е от първостепенно значение и това е факт. Не можеш да го отречеш. И на мен не ми харесва, но Ашли Симпсън продаде 5 пъти повече от Кейт Буш. Всеки знае, че Ашли пее на плейбек и няма глас, а Кейт има уникален такъв. Ако това първостепенно значение на гласа беше наистина първостепенно, защо един албум с ремикси и вокодери на Мадона продава повече от албум с музика и глас на Кейт Буш? Ако гласът е най-важното, защо Трио Българка не продават повече от Ения? Ето какво имах предвид като дадох примера с Дейвид и Мадона, които са ми любими по съвсем различни от вокални постижения причини.
В отговор на:
4. ... не стига това, ами и танците се оказаха маловажни... Абе защо изобщо го е имало тоя Майкъл Джаксън, бе? Какво изобщо си е въобразявал че прави той? Я Роби каква огромна звезда е, макар да не може да танцува... то той пък какво ли може вече се питам?.... а да, перфектно цупи джуки... просто е ненагледен.
Танцът е приятен бонус. Странно е да кажеш, че харесваш музиката на някого, защото прави лунната походка. Майкъл ме впечатлява с танците си и чувството си за ритъм (което смятам за уникално), но не за това се вълнувам всеки път, когато чуя Who Is It.
В отговор на:
5. За теб, Арми, изглежда най-важното нещо в музиката е абстрактността в текста!!! Звучи абсурдно, но май е така... - Е, жалко... Майкъл тук пък не е много на ниво... Какво ще правим сега... За какво ни е изобщо...
Не е най-важното, но много се дразня на елементарни и шаблонни текстове - такива, които можеш да довършиш сам преди да си чул думите от устата на музиканта. Когато включваш и думи, по-добре е да имаш какво да кажеш. Има текстове на Майкъл, които са сред най-добрите, според мен. Но те са, когато е искрен - Stranger In Moscow, например - а не, когато ми пее какво ше прави в парка с някоя си.
За 'черността' и 'белостта' - смятам такива определения за ненужни. все пак ще отбелжа, че любимият ми писател е черен американец, любимият ми музикант е черен американец (вярно няма черна певица, която да ми е сред най-любимите, но Трейси върви нагоре), две от петте ми най-любими писателки са черни жени. Най-хубавото е, че всеки от тях звучи универсално. Явно ако искаш, може да заобиколиш тези културни мрежи, които ти казват "черното е черно и бялото е бяло" и да стигнеш така до човека, без да прибягваш до помощта на стереотипи, защото така е най-лесно.
|
Re: Роби тъпото. [re: LOCKY_]
