Тези "последни две и половина минути от Lady In My Life" винаги са ми били почти най-любимите в албума.... най-малкото, защото винаги са били истинско предизвикателство за вокалните ми способности, но май не можах никога да ги направя едно към едно.

А конкретно по темата... за мен такава песен беше Man In The Mirror.... Спомням си как с една моя братовчедка (подгласничка на мис България за не помня коя година.... важното е да се похваля сега колко сме красиви в родата) слушахме Bad за сефте. Докато примирахме по Smooth Criminal, Dirty Diana и The Way You Make Me Feel, не можехме и двамата да понесем олелията на Man In The Mirror и винаги я прескачахме. Стигна се дотам, че й лепнахме прякора "гадната песен"!!!... Тая тъпотия продължи няколко месеца, докато в Един Прекрасен Ден почти едновременно осъзнахме, че "гадната песен" е не само добра, но и може би най-добрата в албума. Открихме, че "олелията" е всъщност сплав от доста добре премерени госпъл партии и изключително въздействащ водещ вокал на Майкъл... Стана ни любима, но колкото и да ме е срам... признавам си, че не харесах този шедьовър на Майкъл от раз.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите