|
|
| Тема |
 Здравейте клубари |
|
| Автор |
Nikitin (минаващ) |
|
| Публикувано | 31.03.20 22:38 |
|
|
|
Който чете тук, който не чете знам ли. Но да ви кажа добре сме. Тъпо и тъжно ми е, защото знам, че нищо вече няма да е като преди. Натъжавам се от време на време, изпитвам силна тъга за моите близки далеч от мен и знам ли кога ще ги видя пак, и трябва ли да ги прегърна и целуна...Всяка вечер слушам тези убийствени бюлетини идващи от целият свят. Всеки ден се чувам с роднини и се държа стоически, защото трябва да дам оптимизъм, защото те знаят, че аз съм все усмихната и позитивна.
Днес мъжът ми ми каза хайде усмихни се , какво е това лице. И аз му отгворих на какво да се усмихна, каквото и да прочета...все негативно. Какво стана сега, стоене в къщи, работа от къщи и пазаруване с маска и ръкавици. Добре, че си имам градинка и ме радват цветята, а и чакам април за да засадя летните
Но днес моят мъж ме накара да се усмихна казвайки...е хайде сега поне отиваш в супера и купуваш храна, а в пещерната епоха мъжете със ставането веднага са отивали да ловуват за да си набавят храна, а жените са събирали корени и тревивсе пак вика не сме стигнали още до там, въпреки, че така както върви...знам ли
Иначе днес след като не бях влизала доста време, като се логнах, с изненада получих ...бележка от ...една моя голяма Приятелка да ме попита дали съм добре...и ми стана много мило, благодаря, че се е сетила. Прегръдки за всички, поне виртуално може да се доближаваме на повече от 1.50м. и здраве за всички.
| |
| |
| 
|
|
