...;)))

Бррр и пак студено...
- Игнасииооооо...- мощният глас на Звс разтресе Олимп.
След секунди се появи дребен човечец, с огромно набраздено от бръчки лице. Тялото му беше леко мумифицирано, то пъргаво и гъвкаво. Игнасио беше някаква издънка на Боговете и хората. С мозъчна смърт, но безсмъртно тяло, той успяваше само да изпълнява команди, а след това застиваше в някаква поза и така докато пак не чуе гласът на Зевс
-Игнасио..стопли това шибано кафе!..или не, по-добре ми донеси чай от нокът на орел и перо на гургулица. Днес трябва да слизам на Земята..да бъда човек..
Аааа и Игнасио..донеси ми и от онзи елексир..от смляния зъб на костенурка..
Игнасио не го гледаше, не го и чуваше..като морзова азбука в главата му се оформяше исканията на Зевс.
- Чай. чай.... чааай-ка ще да иска Боса. Ама то те всичките чайки са в кафеза на Нептун, дето не стига че ги затворил, амиии и хвърлик ключа на сушата. Да зема да му кажа на Боса да ползва магнита на жезъла, вместо да накара простосмъртмите да пресяват пасъците? Да му кажа, ама като го знам как трудно понася някой да му подхвърля идеи....


В дълбините на океана Нептун спеше и подхъркваше ритмично..Сънуваше кошмар, как вместо Нептун, започнаха да го наричат ДАптун..и как искаха да "излекуват" зависимостта му..а той е вечен, значи и тя е вечна..как по дяволите се лекува вечна зависимост? Даптуне,, Даптууне - казваше си той, - що ти трябваше да слушаш македонците и да се откажеш да се зовеш по гръцки Посейдон. Друго си е в името да няма нито "да", нито "не"....