Привет Вам.

Човек, посветен в свещените науки,
сяда пред входа на храма и притворил очи,
безразличен към тълпата минувачи, трикратно
произнася името на Амон, както трябва да бъде произнесено,
та отзукът му да раздвижи невидимите вълни.
Тогава го спохожда вдъхновението, една представа за
това, което ще се случи, се оформя в мислите му,
една дейна сила се излъчва от цялото му същество
и той може да отиде при управителя на града и да му каже:
"Ето, това е то, което трябва да стане, заповядай това и това,
не прави онова. Свържи този съюз, който днес ти се струва безполезен,
защото народът, който ти го предлага, ще стане велик.
Не започвай тази година никаква война... "

Това е, сине мой Словото.

Обаче идва времето, когато хората ще познават само езика,
ще му вярват изцяло и непрестанно ще се чудят,
защо има такова малко въздействие.
И защото ще престанат да си служат със Словото,
те дори няма да знаят вече какво значи то,
и ще вдигат рамене пред тези, които ще им припомнят,
че в началото е било Словото.
Тези времена тогава, сине мой,
ще бъдат мрачни и злощастни времена - времена, когато
човекът ще блуждае сред думите на своят език като малко дете,
загубено сред дърветата в гората.