не е въпрос на транскрипция!

на стгрц. Dionysos (ДиОнюсос с ударено О) по правилата за транскрипция на антични имена на български е "Дионис" - с игрек четен като "и" и отпадане на крайното "-ос".

Dionysios (ДионЮсиос) по същите правила е "Дионисий" с четенето на игрек като "и", отпадането на окончанието "-ос" и прибавянето на едно "й", защото преди ос-а имаме гласна.

това са две различни имена на оригиналния език и би трябвало да са различни и на български.

Дионисий значи "посветен на Дионис". по същия начин Аполоний значи "посветен на Аполон", Атеней - на Атина, Хераклий (Ираклий) - посветен на Херакъл и т.н.

това са т.нар. теофорни (богоносни) имена, както днес хората носят имена на светци и се считат за покровителствани от тях.

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...