Аз залагам на това - поне част от цялата тази теогония и космогония присъща на древните се базира на реални събития.

едно на ръка, че е много трудно да се провидят "реалните събития" в един митологически разказ. представи си само, след като е трудно да установим какво се е случило с Рудолф Хес преди някакви си 50-тина години, в една обилно документирана епоха, та камо ли за това...

второ на ръка, че за мен митологията е нещо много по-важно от една проста хроника. тя е символна философия, която говори за важни неща като например какво е Светът, какво е Човекът и т.н., а не просто завоалиран разказ за някакви пичове в скафандри и техните летящи чинии.
всяко историзиране и буквализиране на митологията е до някаква степен нейното принизяване и вулгаризиране: независимо дали става въпрос за класическия Евхемеров модел на "Дионис е бил древен цар", или за Деникеновия модел на "Зевс е бил малко зелено човече с антенки".

my soul swims gently in her pool