ами всяка наука е рационална, но и в несъзнаваното, и в митовете, и в приказките има нещо много повече от наука. науката е само това, което свежда наситените и монолитни образи до аналитично разчленими понятия, заради удобството на изследването, но самите образи винаги са нещо повече.

представи си все едно разликата между това да се смееш на виц и това някой да ти обяснява къде точно е смешното на вица и защо. или да ядеш вкусно сготвен боб и някой да ти обяснява кои компоненти в боба са взаимоздействали химически помежду си, та да се получи този вкус.

просто "езиците" на непосредственото преживяване на мита и на науките, които хилядолетия по-късно се занимават с разнищването му, са съвсем различни. кодовете са несъвместими: все едно да транспонираш цветове в аромати. в най-добрия случай се получава някакво приблизително съответствие, но само като макет и модел на оригинала, поставен в съвсем друга среда от естествената си с цел наблюдение.

а и историите на Хефест и на Хадес не са съвсем едни и същи. те наистина са подобни в някакъв смисъл, но между тях не бива да се слага знак на равенство.

my soul swims gently in her pool