Основните ми впечатления са, че в българските народни приказки (а и не само), женският образ е по-скоро извор на мъдрост. Като се почне от вълшебите приказки, където се появяват неродени моми и подучват юнака как да процедира нататък с изпитанията, мине се през битовите приказки, където винаги има една умна и амбициозна жена, която натиря мъжа си да ходи да отговаря на царски загадки и пр. и се свърши с приказките за животни, които помним от детската градина, в които Кумица Лисица (тва за фокс специално ) е пръв авторитет, когато трябва да се измисли нещо хитро.


Всъщност нормано е, струва ми се, жената да бъде силна в ума, а мъжът - в бицепсите.

И помни! Използвайки арабските цифри подпомагаш арабския фундаментализъм.