Присетих се за християнските литургии - винаги едни и същи за съответното време.
Както и елинските мистерии, когато са разигравали ритуалните игри.

Т.е. точно определен мит трябва да се пресъздаде (разкаже/изиграе) по точно определено време, за да се случи фабулата му на ритуално ниво. Особено на ежегодишни празници - за да се продължи цикъла.

От Самхайн до Белтейн "рогатият бог" умира, преражда се и расте, заедно с деня. Това е периода на слабостта му и хората трябва да поддържат присъствието му, разказвайки митовете.


Това са общи приказки, защото не съм запозната достатъчно със съдържанието на сагите, така че не мога да ги вържа в такъв контекст.

Video meliora proboque, deteriora sequor.