|
по мотиви на "Повест за кръстното дърво" на отец Йеремия
Образът на Световното дърво – обща информация
Световното дърво, още известно като Дървото на живота е представено в митологичните представа като ОС на живота, център на света и въплъщение на света като цяло и опора на космологичната представа. Короната му достига Небесата а корените Подземното царство. Този образ обединява вертикалната /дървото от земята до небесата/ и хоризонталната /пътят/ координати на мирозданието, местообиталище на хора, животни и богове /в някои религии/. По вертикалата Дървото е традиционно разделено на три части – корени, ствол и корона. В индоевропейската представа най-горе се намира богът на бурите, който побеждава змията, скрита в корените и взема животните /богатство/, намиращо се в средната част. В сказанието за Гилгамеш в корена отново имаме змия, в короната – птица а по средата стои девица. Световното дърво въплъщава не само пространствени, но и координати за време /има 12 клона, на всеки клон по 4 гнезда/. Дървото се намира в сакралния център на света, на остров или в средата на океана /пъпа океански/. Среща се като дъб, явор, бреза, ябълка, кипарис и др. Образът на Световното дърво е отразен във всички сфери на човешката култура – като архитектурни орнаменти, култови съоръжения, предмети от бита и пр. Същото е основен елемент от всички космогонични митове и присъства пряко или косвено в тях още от Бронзовата епоха в почти всички културни традиции по света. В практиката дървото е постоянен обект на поклонения, на него се закачат жертви, то носи изцеление чрез докосване. Много често изпълнява ролята на храм, храмът се строи до него или на неговото място. Дървото е местообитание на много митологични персонажи и при много народи е одухотворено със собствена или носи чужда душа.
Анализ на образа на Кръстното дървото и съпоставка с други източници.
Превръщане на солената вода в сладка и произхода на Кръстното дърво.
В началото на произведението след като Моисей отправя молба към господ при него идва ангел, който му носи три дървета: ела, кедър и кипарис. “Моисей ... взе трите дървета, сплете ги на плитка и я посади”. В резултат горчивата вода става годна за пиене . Същата постановка намираме в Стария завет “Господ му показал дърво, и той го хвърли във водата и водата стана сладка.” /Изход, 15, 23-25/.
Сплитане на три дървета, но този път дадени от Сатаната четем в апокрифа за Тивериадското езеро, но тук те са бор, кедър и кипарис. И при двете се извършва и пророчество, според което от тях се израсте дърво, на което един ден ще бъде разпънат Христос.
Видно е, че в историите за произхода на кръстното дърво се преплитат мотиви от Стария и Новия завет. Самото дърво, се показва като животоспасяващо – животодаряващо, което от своя страна може да бъде свързано с по-старите езически представи за дървото като раждащо начало и фалически символ, още повече, че водата традиционно е свързана с представата за женското. Също така хвърленото във водата дърво символизира не само нов живот, но и разделянето на световете и в същото време тяхното логическо единство.
Кръстното дърво и Соломоновия храм
В параграф 7 четем “Той /Соломон/ нареди на своите слуги да отсекат дървото и каза, че то ще прилегне в Йерусалим”. Соломон има намерение да включи дървото в градежа на Храма, но това не се осъществява. “И много години лежа извън църквата”.
Първо ще разгледаме символиката на отсичането на дървото. Семантиката на акта на отсичането на дървото е не само като символ на смъртта, но и като знак за нов живот. Самата секира се свързва с образите на мълнията и огъня, поради което много божества свързани с култа към дърветата са били изобразявани именно с брадва в ръка. Наближаващото пришествие също се опитва с думите “Вече и секирата при корените на дървото лежи” /Матв. 3,10/. Преди да бъде разпънат Исус нарежда на една смокиня да изсъхне и пророкува идването на Царството небесно. Затова повреждането, паленето, сеченето и хвърлянето във вода на дърво има в основата си жертвоприношение за подпомагане настъпването на ново време, нов сезон и т.н.
Присъствието на дървото ПРЕД храма говори за неговата роля като мост и ясна граница между света на профанното и света на сакралното – т.е. храма. Връзка с този образ намираме в легендата за преминаването на Савската царица по дърво- мост на път към цар Соломон. При самото преминаване тя претърпява метаморфоза като се очиства от “нечовешките” си качества, т.е. дървото има функцията на изцелител и преход между света на демоните и света на божественото.
На няколко места в Повестта четем за хора получили изцеление при контакт с дървото. “... ето, че една жена притича, гонена от бяс... веднага ангел господен удари жената, която пазеше дървото и тутакси бясът избяга от нея.” От това е видно, че при дървото е запазило характерните си за езичеството лечебни свойства – дървото е преносител /дом/ на божествени сили, които донасят изцеление.
Трите сплетени дървета, разрязване на дървото на три части
В повестта на поп Йеремия четем “ И прерязаха тогава Моисеевото дърво на три: от къса, който бе до корена, направиха Исусовия кръст, как бе казал: “Аз съм и нозете ми са от корена на дървото”. Първо бих искала да уточня, че схемата на Световното дърво съдържа набор от “митопоетически” числови константи, поддържащи космическия свят и представляващи абсолютното съвършенство. Такава е и цифрата три /три членения, трима влъхви, трима герои/, което обяснява произхода на дървото от три други и разрязването му на три части. В същото време три дървета има и в Китай – край Световното дърво Джан Му, намиращо се в центъра на света растат дървото Фу и дървото Жо. В Индия дървото Бодхи също е изобразявано като съчетание от три божества – Брахма, Шива и Вишну.
В по-горният пример Брахма изпълнява ролята на корени, което ни насочва към въпроса защо Исус е разпънат именно на най-долната част с указанието, че нозете му са корен. Както ни е известно чрез метонимия самият Христос се превръща в Световно дърво. В същото време случаят на “обърнато” дърво е често срещано явление. В “Атхарваведа” четем “От небето корени се спускат надолу, а от земята нагоре”, в Катха- Унишшада “Горе са корените, долу са клоните – това е вечната смокиня”. Чрез обръщането на дървото в хиндуиската символика се постига проникване в осмисленото отвъд проявеното. В еврейският “Зохар” срещаме дърво на живота, което “се простира от високото към ниското”, а в исляма корените на дървото на щастието са в небето.
В християнството троичността е откроена в приемствеността между дървото на първия Съюз, дървото на живота и от Битие и Кръстното дърво.
Главата на Адам и изкуплението на греховете му чрез разпъването на Исус.
В параграф 13 от Повестта е въведен образът на Адамовата глава, намерена от Исус. Княз Турас взема главата и я слага при вратите на дома си. След това, по заповед на Исус главата е закопана на хълма Голгота. Описвайки разпъването на Исус на същия хълм поп Йеремия пише “ Всичко това стана поради престъплението на Адам.... И затова вкуси жлъч, та да премахне сладкия грях, и оцет пи, та да даде прошка на човешкия род.”
Разглеждайки мотива за черепа на Адам, ще започнем с това, че разчленяването на жертвата при ритуал е свързано с акта на Сътворението. В мотив от руската Голубиная книга се говори за разчленяването на Първосъществото /Адам/, където лицето /главата/ е слънце, гърдите - месеца и т.н. Полагането на череп пред прага на дома от своя страна подпомага устойчивостта на фундамента й и символизира принасяне на жертва в основите /корена/ на Световното дърво. В редица други апокрифи виждаме израстването на Кръстното дърво направо от черепа на Адам. Подобен е случаят описан в “За честният кръст и двамата разбойници” на Григорий Богослов, където разтроено дърво израства от венеца, с който е погребан Адам.
От друга страна черепът /човешки или конски/ присъства постоянно след атрибутите на царската власт у много народи, което можем да свържем с припознаването на Христос като Владетел.
В много култури край свещените дървета се пренасят ритуални жертви, колят се жертвени животни. При изобразяването на Световното дърво в самият му център винаги се намира жертвеният обект, докато хоризонтално се разполагат участниците в ритуала. Закачен на ясена Играсил виждаме Один в скандинавската митология, закачане на месо на свещено дърво има при келтите. При славяните /както и при много други народи/ на дървото се закачат всякакви предмети от бита. В древногръцката митология Андромеда, предназначена за жертва/, също е закачена на скала /планината и скалата са семантично съотносими към образа на Световното дърво, а богинята Хера, виси наказана на верига между небето и земята.
В произведението на поп Йеремия Исус Христос изпълнява ролята на жертва, която изкупва греха на праотеца Адам, от чиито череп е под Кръста на разпятието, докато от двете му страни се намират разбойниците, участници в ритуала създавайки троичност. Кръстът издигнат на планина /в дадения случай хълмът Голгота/ е продължение на древния образ на Световното дърво, т.е. разглеждайки цялостно тази композиция можем да кажем, че тя представлява една завършена космогонична представа за света. Още един аспект допълва тази представа – самият ритуал на жертвоприношението има за цел да възпроизведе момента на Сътворението, т.е. победата на реда над хаоса и представя смъртта и последващия я нов живот.
Остана още един важен детайл за разбирането на връзката между Кръстното дърво и Световното дърво – тяхната роля на медиатори мост/стълба към другите светове. В Китай по Световното се изкачват и слизат Владетелите. В светилището на вуду има стълба, изпълняваща ролята на “път на духовете”. При мюсюлманите шиити дървото символизира хакикат, тоест – състояние на блаженство и първоначално Единство, където съществото съвпада с Бог. Всички тези аспекти се наблюдават и при възкръсването на Христос, който е Владетел, носител на духа божи и символизира единението на човека и бога.
|
Кръстното дърво - за коментари
