Според мен това схващане е много "схванато".
Не може сериозно да се твърди, че словото е създало човека, а по-логично е обратното.
Все едно да твърдим, че природните форми са породили абстрактни понятия, прераснали в писменост, която после народите са "озвучили" и така езиса е родукт на по-раншната писменост... Не върви.

За да се интерпретира един мит е необходима немалко подготовка. Дори си мисля, че трудностите по осигуряване на "базовата основа" биха разколебали всеки сериозен изследовател. Затова по-лесно е да се предава мита директно, докато се намери "смелчага", който или малко знае и е ентусиаст, или е готов да жертва много, воден от идеални цели.

Винаги е по-лесно да си критик и да проследиш нечий път на логично разсъждение и извършени проучвания. Удоволствие е да се чете Фрейзър и нему подобните. Но те са единици.

Моят извод е - масово е добре да се придържаме към директното предаване на митовете, но отделни "избранници" могат да дръзват да ги дешифрират, а ние да ги следваме (без непременно да се обвързваме).