Демек хората вярват в народните вярвания защото са тъпи?
Фолклорът е проява на колективното малоумие?
Хмм.

А ескейпистката ти теория от последния абзац не ми обяснява достатъчно нещата. Вярата в нещо чудно как да е, но вярата в нещо ужасно хич не ти трябва да ти разнообразява (спорно) сивото ежедневие. Хората правят отбивки от пътя си по 2 километра, за да не минат през гората, в която живеят тролове. Суеверията никак не са за кеф.
Пък и за нещо хубаво да говорим, градим теория върху недоказани и оценъчни предварителни допускания (1. че животът на хората е скучен и сив, 2. че чрез истории за чудни и различни неща животът става по-интересен) - много детински някакси. Ще речеш, че движещата сила на човешкия живот е забавлението, и то в голяма част от случаите - някакво мазохистично забавление, включващо елементи на хорър. Страхът от неизвестното като движеща сила също ми се вижда изтъркано. Не че имам с нещо да оборя коя да е от двете теории, но просто не ме радват.

Обратно към въпроса. Можем ли да кажем, че народните вярвания са проява на ирационалната страна на човека?

Що се отнася до небъркането на човек с народ, бих възразила, че фолклорът има проявления и на частно (семейно, родово), и на публично ниво. "Хайде още една лъжичка, за мама! Хайде сега, и една за тати!" е нещо, което не зависи от колектива. Ако майка ти ти е говорила така, и ти ще говориш така на детето си, но никога този специфичен начин на убеждаване (хехе) не си го виждал в извънсемейна среда, нали? Но не го забравяш. Ще си го припомниш някакси, след толкова години. Не че това е фолклор, но люлчините песни и страшилищата, с които плашим децата, се предават по същия начин, а те вече са си фолклор. Разказът за пра-пра-дядо ти, който бил голям разбойник и като се влюбил в пра-пра-баба ти, я откраднал от родителите й, също е един вид семеен фолклор. Семейно е окачването на синьо мънисто над люлката на детето, организирането на прощъпулник и погача, "амкането" на халва и яйце... Тези неща не зависят от тълпата, те принадлежат в един тесен семеен кръг, и имат свойството да се възпроизвеждат отново и отново през годините, оставайки все част от тази битова сфера.

Мале ужас, днес бивам яко псевдоакадемична...

From now on, I want you all to call me "Loretta"!