"Друидите...не признават нищо по-свещено от имела и дървото,на което той расте,стига да е дъб.Но освен това те избират за свои свещени горички дъбрави и не изпълняват каквито и да е свещени обреди без дъбови листа...Защото те вярват,че каквото расте по такова дърво,е изпратено от небето и е знак,че дървото е избрано от самия бог...Те вярват,че отвара от имел кара яловите животни да раждат и че растението е лек против всякакви болести"
Това е от Плиний

Всъщност имела не е отровен,но и нищо не лекува

"Митът показва,че изглежда някога хората са вярвали в съществуването на жизнено важна връзка между имела и антропоморфния представител на дъба,който бивал изгарян в огъня.Според него Балдер не можел да бъде убит от нищо друго на небето и земята освен от имел и докато имелът оставал на дъба,той бил не само безсмъртен,но и неуязвим.При това положение,ако предположим,че Балдер е бил дъбът,става разбираем произходът на мита.Имелът се е смятал седалище на живота на дъба и докато той оставал незасегнат,нищо не можело да умъртви или дори да нарани дъба...Навярно зиме свежите зелени листа сред голите клони са били приветствувани от поклонниците на дървото като знак,че божествения живот,който е престанал да оживява клоните,е оцелял в имела"
Това пък е от Фрейзър

Откъде-накъде "растение на смъртта"?!
По-скоро е обратното...