Аз пък да не знам какви дискусии се завихрят в този клуб (не бях влизал от месец в него).
Интересно, интересно...
Честно казано, може да се разсъждава и пише много, да се цитира Малиновски, Кемпбъл, Елиаде и т.н. и т.н. Лично аз никога не съм си падал по теориите.

За мен митът е кодиран начин за предаване на информация. Всички исторически, културологични, религиоведски и пр. обяснения едва ли са верни.
Разбира се, има митове, които са достигнали до нас след дълго "предъвкване" в писан вид и са се превърнали в литература. Гръцките са добър пример за това, пък до голяма степен и скандинавските. Какво ще кажеш, Loretta?
По-интересни са истинските митове, ако мога така да ги назова. Тези, предаването (разказването), слушането и възприемането на които не са загубили сакралния си характер.
При коренните американци напр. има митове, които се знаят само от определени хора - посветени в смисъла на тези митове. В други има ниво на кодиране, което се обяснява пак само на някои хора.
Именно тези неща са интересните, а другото са си приказчици...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!