аз по-скоро мистериите визирах, дето стават яко на мода през елинизма...
там, елевзински, самотракийски (да не се бърка с "тракийски" - бел. не за Мист)
и т.н. (използвам "и т.н." в посоченото от теб значение ;) )

а и влиянието на източните култове - вълната от митраизъм дето залива цял свят току преди да падне под християнството (то и той е мистичен де)

такива работи

а, и за тия дето изброи, са аз не си спомням в подробности кой какви ги разправяше, обаче за Питагор се сещам, че се позоваваше на египетския мистицизъм...

това имам предвид
мистиката в противовес на "официалните" митове (дето ги четем у Кун)

и изобщо античната философия и тя си е мистична, само дето не е религиозна... ама то къде е границата? айде пак определения на понятия ще ни трябват :)

за източните не знам нищо, затова така си правя тихо и не коментирам :) щом казваш - вярвам ти. А аз и сама се разкритикувах че не съм права - признах си го - щото се сетих за скандинавския пример. А ето, Египет, дааа... Абе крайно си беше това мнение, признавам, и невярно. Изобщо, не може да генерализира така човек. Но какво ще кажеш за Елада? На мен олимпийските богове продължават да ми звучат литературно. Някакси не им хващам вяра, че някой някога искрено ги е почитал...

From now on, I want you all to call me "Loretta"!