всъщност елинските философски учения (щото те доста встрани от религията минават) не са особено мистични или езотерични. а аз дадох пример с аристотел, понеже той доста категорично и в прав текст се изказва за митовете и прочие. но иначе доста преди него ксенофант, анаксимандър, питагор, демокрит и т.н. (където "т.н." иде да покаже, че в момента не се сещам други :) си нижат теории, дето са тотално несъвместими с митологичните представи.
a мистичността по-скоро може да я бутнем към ученията и култовете в азия, които се повяват след "баш-религиозността" :). там будизъм, сравнително-по-късен-даоизъм и другите.
но иначе мисля си, че не си съвсем права за туй, как беше, "липсата на вяра в митовете в сегашно време". и пак за индия се сещам в разцвета на индуизма - сума легенди и приказки за боговете и превъплащенията им се сътворяват точно тогава. древен египет и шумер също май.


за бурзум не беше нарочно...ъъъ, т.е. нарочно беше ама не за предизвикване :). аз тирадите съм ги пропуснал, щото като видя тема с много отговори и ме мързи да я чета, ама я локализирах и погледнах въпросната сега, мда.