имаше един сайт (нещо не можах да си го изровя от букмарковете), където бяха направили композитна дефиниция на "мит", използвайки идеи от различни капацитети - юнг (казвал ли съм скоро, че не ми понася? :), елиаде и прочие (десетина човека бяха). дефиницията си беше толкова всеобхватна, че почти изключваше изключения :). и най-общо "мит" се кръщаваше всичко, което
- е от миналото И
- отнася се за богове или свръхестествени същества или за началото на вселената/света И
- много често има(ло е) свещен характер И
- е сред най-ранните истории сред конкретната група хора
и т.н. доста по-дълга и оплетена си беше честно казано, ама съм я позабравил.
що се отнася до "легенда" и "приказка", туй дето ти си го писала звучи много смислено като разделение и спокойно и с чиста съвест може да го приемем за вярно.

та при такова едно определение за "мит" и другите там:
- самото съчетание "съвременен мит" си е вътрешнопротиворечиво, т.е. класически погледнато "митология" си е наука само за миналото. тук, разбира се, се изключва "съвременно религиозната" представа за някои конкретни митове, но пък и за "съвременно религиозните" представи митовете не са митове, ами са си истина :)
освен туй, в съвременен контекст "мит" се употребява точно в смисъл на "невярна история". както и "митологизиране" в смисъл на "придаване на неверни/преувеличени свойства".

- хората супергерои (херакъл, етц) спокойно си се вписват в "мит" -а, щото си имат свръхестествени способности

- в китайския случай с обожествените хора (лао дзъ, конфуций, жълтия, ба сян и т.н. хилядите знайни и незнайни) много от по-късните митове са си всъщност легенди, демек там по изключение в някои случаи легенда и мит са си май-май взаимозаменяеми...макар че на мен "легенда" си ми звучи по-правдоподобно за тия работи (без да броим масата "приказки" за същите типове). в известен смисъл, техните "истории" са от ранга на легендите за християнските светци, макар и от малко по-високо (чети "по-божествено") ниво :)

- съвременните супергерои (комиксови, филмови и т.н.) като продукт на попкултурата би трябвало да стоят някъде съвсем настрана от цялата тая класификация, просто щото нямат нищо общо с нея.


за гърците и т.н: ами ако не се лъжа в класическия период не само са казвали на митовете "митове", ами и изцяло са съзнавали тяхната "митологичност" (туй малко такова едно сложно се получи, ама карай :). на пръв поглед от тука до безбожието пътят наистина не е много дълъг, мда :). обаче хитреците-умници се пробвали да търсят алтернативи. примерно в "метафизиката" на аристотел (не че съм я чел цялата, само оттук-оттам, тъй че да си имате все пак едно наум) на антропоморфизма на боговете и ейншънт митовете за началото на света пичът просто им е теглил една майна ("дрънканици за масите в миналото" ги нарича или нещо такова) и си е конструирал негова си космология/метафизика - бог е перфектното, вечно, непрекъснато, върховно същество - двигател и мисъл на вселената и т.н. блабла.

ми такива работи.



(а такова...то останаха ли изобщо в норвегия църкви откак бурзума си каза тежката дума по въпроса?! )