"Ако разглеждаме боговете като същества със свръхествени способности и власт, то тогава историите за супергероите, защитници на градовете от комиксите, могат ли да се нарекат съвременен мит?"

Какво дефинира боговете като богове не се наемам да кажа :)
Все пак за разликата между богове и супергерои, не забравяй произхода - супергероите са хора по произход.
Херакъл е супергерой, обаче много се меша с боговете - затова историите с него са митове.
Спайдърмен е супергерой в резултат на --- (не съм го гледала - някакъв опит? грешка в лаборатория?...) - няма божествена намеса в свръхестествените му способности.

Свръхестественото има много нива и не е задължително да е божествено. Божественото е само най-горния етаж на свръхестественото, така да се каже.
(ся тука не говоря като човек, който ги разбира нещата, а си разсъждавам просто - писна ми от манастирите и дойдох на раздумка)

Освен това, малко ми куца понятието "съвременен мит". Подозирам, че думата "мит" в него не е същото нещо като митовете на отмрели култури. И че разликата между двете неща не е само времева. Просто в нашата култура ние нямаме същото мислене като онези култури. Живеем в писмено общество и мисленето ни е определено от това. А митът в античния му вид е характерен за устните общества.
В тази връзка, тъй наречените "градски легенди" са интересни. Те се предават устно. Но пак - в писмено общество. И "съвременен фолклор". Що е то?

Супергероите обаче не са и приказки, защото не са анонимни и не са всеобщо притежание.
Но понеже стават много популярни (очевидно историйката привлича хората), в един момент се явява и момент на "митологизиране" - в случая имам предвид - заражда се нещо като ... полу-вяра в тях??? Съвременното общество ми е твърде сложно и неразбираемо. Но по тоя въпрос можем да питаме някой социолог - на тях не им требе жокер, те са оттам! ;) (това дето употребих току-що, какво е, фолклор ли е?...)

"От друга страна, ако се придържаме към схващането за божествата като нещо свръхестествено и нечовешко по същността си, за съществата демони, неподлежащи на описание, но излъчващи усещането за съдбоносна сила, която може да влияе на хората и света, усещане имащо за източник място, предмет, метеорологично явление или животно, и осмислено в човешки образ едва в класическия период,..." - определено мисля, че така са произлезли. Промили са ми мозъка 1 година културология и сега така си мисля :)

"тогава трябва ли да считаме, че митологията е нещо присъщо единствено на миналото?"
по тоя въпрос имам 2 неща да вметна, не му отговарям:
- старозаветните истории са митове, но имат някаква сила и влияние и днес; новозаветните истории могат също да се приемат за митове, зависи кой гледа...
- "митологията" на класическа Гърция, така както е достигнала до нас, всъщност е литература. Ние не знаем какви са били истинските митове (т.е. какво хората са знаели и са си разказвали един на друг). Същото важи за скандинавската "митология" - извлича се от сборник поеми - нямаме данни колко представителна е тази литература за знанието и вярата (?) на широките маси

"Гърците митове ли са наричали митовете си? :) (невярна история?) " - доколкото ми е известно, тези, които са ги записали, да. Можем да питаме в Лингвистика, там има много класици.

"може би не е съвсем правилно да отделяме напълно божественото от човешкото" - така е, добре развитите богове са като хора. Недобре развитите са нейде по пътя към хора. И колкото повече се развиват боговете, толкова по-човешки стават - човечеца спира да се плаши толкова от тях и набира увереност. Боговете почват да грешат, да търпят критика, да постъпват глупаво и да се излагат. Човек почва да не слуша. Накрая почва да си живее в някаква смесица от богове, прилична повече на безбожие, и всеки да се спасява сам. После идва християнството :) Това е пример от гръцката и римската античност. Скандинавия е християнизирана преди последния етап на "нравствен упадък и морално разложение", но по някои мотиви може да се съди, че и там посоката е била същата...

Уча средновековна скандинавска култура. А ти с тая дискусия ме връщаш към избледнелите ми спомени отпреди 6 години, когато учих културология 1 година (античност) и даже към училищно време. Ни най-малко не се имам за веща в областта и като цяло предполагам, че надрънках пълни глупости :)

Надявам се да бъде простено на мен, грешната, която пише изпит по благочестивата тема за норвежката средновековна църква и отчаяно търси с какво да се разсейва, за да не пише.

From now on, I want you all to call me "Loretta"!