|
zdrawejte! maj maj wi e zamrql kluba naposledyk
edin opit za pisane na mit [dori i ne mnogo spolu4liw] bi go ojiwil mani4ko.
ta, kajete si i wie mnenieto.
Един ден на Хелиос
Все по-близо е утрото . Богиня Селена отдавна вече е слязла от небосклона . Едва е заруменял изток – това е предвестникът на зората Еос – форос – Денницата . Задухва лек ветрец. Започва радостния светъл ден – Хемера . Ето, розовопръстата богиня зора Еос разтваря златните порти на двореца на Хелиос . Лъчезарният бог – слънце живее далеч на изток , на островът на блаженството, заобиколен от четирите сезона : младата и жизнерадостна пролет , жаркото лято , плодоносната златна есен , и смразяващата зима . Самият бог – ковач Хефест е изработил изкусно слънчевия дом от злато , а тронът му от скъпоценен камък.
И ето , излиза сияещ Хелиос през златните порти , за да се понесе по небето отново . Светлина , непоносима за очите на смъртен излъчва венецът на Хелиос . Огряват целия свят лъчите , даряващи живот . Прекрасен е богът в своята златна колесница , теглена от четири снежнобели коне – Пироис , Еос , Аетон и Флегон . Потегля вече по познатия път лъчезарен Хелиос . Познат , но изключително опасен . Само по силите на слънцето е изминаването му . Отначало е така стръмен , че дори крилатите коне едва се изкачват по него . Той е тесен , лъкатушещ между Уран - небето и Гея – земята , заобикаляйки съзвездията . Отминал е вече Хелиос Водолей , Риби и Овен и се насочва към остророгия Телец . А отдолу , далеч под колесницата му се стелят земи , реки , морета , обхватни само за всевиждащото слънце . Сред ужасите на морето от острия му взор не убягва къс земя , наричан от смъртните Родос . Оживление и радост цари там : Арес – кръвожадният бог воин е напуснал заедно с двамата си спътници Деймос и Фобос . На негово място се е възцарила победата Нике и от бронзовите оръжия на врага , талантливият Харет от Линдос е създал ослепително блестяща на слънчевите лъчи статуя на лъчезарния Хелиос . Радва се сияйният бог на почитта към него . Още по-силно грейва в усмивка красивото му лице . Отминал е вече и могъщият страшен Орион . Толкова е високо , че обхваща с поглед цялата земя . Самият Хелиос изпада в страх от огромната височина . Но трябва да внимава , за да не подпали небето с огнения си венец . Вижда се светлия Олимп със Зевс гръмовержец , застанал на трона си до Хера ; прекрасна Афродита ; Атина Палада ; войнствения Арес , подготвящ нова битка ; златокъдрия Аполон ; бързия Хермес – вестоносецът на Олимп и всички други богове и хора . Спокойно работещи роби , въодушевени оратори , политици , безгрижни деца и смели воини . На север от Елада варварите келти са на поход отново . Клони към запад колесницата на слънцето , пътят стремглаво се спуска надолу и само умелото управление на Хелиос удържа конете да не се втурнат с всички сили накъдето им видят очите и да разбият колесницата . Вече са над Сцила и Харибда – свирепи морски чудовища , неподвластни дори на Зевсовия брат , цар на дълбините Посейдон . Единствен Одисей от смъртните се спасил от ужасяващата паст на стихиите . Следва остров Тринакрия , където стадо белоснежни бикове пасат спокойни . Те са посветени на лъчезарен Хелиос и той ги закриля . Одисеевите спътници в заблуда дръзнали да осквернят свещеното стадо , като заклали част от животните , но скъпо заплатили с живота си . наказани били от Зевс гръмовержец за светотатството си . И ако някой отново се осмели да им стори нещо , той би пострадал от Хелиосовия гняв . Защото нищо не убягва от острия му взор и както добър и лъчезарен е богът , толкова яростен е в гнева си . Един само поглед в очите е достатъчен , за да остави нещастния смъртен сляп .
Отминал е Хелиос яростния Лъв и клони към залез . след Херкулесовите стълбове Слънцето се качва заедно с колесницата си на златна ладия и през беловласия Океан , обгръщащ Земята се прибира в двореца си , за да изгрее отново на следващата сутрин .
юни 2002 г.
|
Edin den na Helios.
