|
|
| Тема |
 Андрогините... tema na Amonyak |
|
| Автор |
Aлeдap (демон) |
|
| Публикувано | 18.03.02 00:07 |
|
|
|
Изначалният андрогин е само аспект, антропоморфно изображение на представата за космичното яйце. Открива се почти във всяка космогония, както и в много есхатологии. В алфата и омегата на света и на проявеното битие се намира пълнотата на основното единство, където противоположностите се сливат. Когато образът на първоначалното единство е отнесен към човека, естествено е е да се получи сексуален израз. Адрогинизмът често е представян като невинността или първоначалната добродетел, като отминалия и винаги възжелаван златен век. Суфиите мистици учат: двойствеността на света, в който живеем (свят на привидностите), е измамна и лъжовна, тя представлява състоянието на грях; спасението е единствено в сливането с божествената реалност, във възвръщането към основната единичност.
Първоначалното разделяне на единичността често се представя като създаване на света - обособяването на нощта и деня, небето и земята, както и разделянето на ин и ян. Към тези противопоставяния се прибавя и "мъжко-женско". Единицата създава двойката, твърди даоистката традиция.
Андрогинът често е изобразяван като двойно същество, притежаващо едновременно признаците и на двата пола, все още единни, но които всеки момент ще се разделят. Примерите могат да бъдат многобройни и няма да утежнавам изложението с дълъг каталог от имена. В крайна сметка всяко божество се оказва двуполово, поради което не винаги се нуждае от партньор за да създаде потомство.
Най-известният специалист по история на религиите Мирча Елиаде подчертава, че образът на андрогина е знак за на идеята за целокупността, която се появява в началото и която ще се възвърне в края на времената.
Идеята за възстановяване на първичната единност се крие и в семантиката на много обреди. Такова е например тайнството на брака.
Интересно е, че древните митологични представи, че човек преди появата си на този свят не е с определен пол, съвпада с някои от наблюденията на съвременната биология - полът на плода в първите месеци на зачеването не е напълно определен.
Всъщност митът за андрогина има най-вече човешка насоченост. Така древните са се опитвали да отговорят на важни екзистенциални питания и търсения. Човек желае възвръщане към необособеността преди раждането, необособеност, често осмисляна като път към безсмъртието. Такова възвръщане към първоначалното единство цели практиката на йога.
В християнската традиция следи от андрогинност се открива при формулирането на целта на човешкия живот - а именно да стане отново Адам. Адам - създаденият по Божи образ и подобие - първоначално не е бил мъж, а андрогин, после (с отделянето на реброто) става на мъжа Адам и жената Ева, двата компонента на Божия образ. Според Отците на Църквата човек трябва да се възстанови във възславения пръв Адам - с други думи да намери отново да намери отново андрогинията, загубена в началота на дните.
В края може да се каже простичко - в митична форма или в сложни философски конструкции, в мита за андрогинията се вижда както парадоксалното желание на всеки да проникне с любов или друго чувство в същината на другия пол (или дори да бъде мъж и жена едновременно), така и блянът на всеки отново да бъде дете, да се роди отново...
Тези фрагменти са провокирани от една чудесна статия в "Речник на символите" на Жан Шевалие и Ален Геербрант
Aledar~
| |
| |
| 
|
|
