“Но и да се реку вам, благословени християне, по много земли ходел есмъи толико не съм видел по многу бродници и самовили и магесници, колику у българската земия”
Йосиф Брадати

Силните демони в българския фолклор са ламя, хала и змей. И трите демона се свързват с представата за змиевидно, крилато, огромно чудовище с дълга опашка и огромна уста, а често и с по две и /и повече/ глави - за ламята и халата.
Обаче според поверието "най-големите врагове на ламите са змейовете, и обратно, и те непрекъснато водят помежду си борба"-Д.Маринов Народни вярвания СбНУ ХХV!!!210 /Що ми е толкоз познато?/
"Когат са бият змеят плюва огнени кълба, а ламята прави да има дъжд и градушка та ги гаси....Змеят е стопанин, а ламята е пакостлива." пак там
Българския фолклор не познава ламя - съблазнителка/за разлика от други фолклори/, за това пък змея се явява винаги като похитител на моми и млади невести. Присъствието на змея усеща само залюбената - тя го вижда, общува с него, той е невидим за другите, докато не рече да се покаже.
"Змей си люби бела Яна
И на Яна тихом дума:
Земи пръстен бела Яне
и на вънка да излезнеш,
да те водя в чутни двори
да ти бера чутно цвете
мене булка ти да станеш.....