Не е въпроса в заяждането.
Обръщаш причинно-следствената връзка.
В природата и света изобщо нещата са свързани така, че винаги от едно явление - причина, по-точно от неговото проявлението в реалността, необходимо и закономерно следва проявлението на друго явление, наречено следствие. Тоест хронологията е от причината към следствието, което следствие става причина за друго и така. Което означава още, че ПРЕДРИЧАНЕТО е невъзможно, тъй като никога, НИКОГА повтарям, следствието не може да причини собствената си причина.
Това ми е мисълта, което моментално обезсмисля подобно химерично тълкуване на Ботев.