|
|
| Тема |
 Откритие |
|
| Автор | Poбъpт дe Hиpo (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 07.04.01 15:14 |
|
|
|
Винаги съм мислел, че в баладата на Христо Ботев "Хаджи Димитър" има още много неразчетени кодове, при все усилията на толкова критици и интерпретатори... И ето, че идеята, която от няколко дни ми се въртеше в главата, най-после намери своята окончателна форма!
Накратко: става дума за символиката на цветовете в тази творба - оказва се, че тя е пряко свързана с българската национална митологема. В баладата изрично са назовани два цвята - белият и зеленият -, при това в една и съща строфа: "И самодиви в БЯЛА премена/ чудни, прекрасни песен поемнат,/ тихо нагазят трева ЗЕЛЕНА...".
Но в творбата има и един трети цвят, който, макар и не указан пряко, е конотиран многократно в самата балада: "кърви...рана...кръвта...лютата рана". Става дума, разбира се, за ЧЕРВЕНИЯ цвят, като семантиката на слънчевия колоратур също се отнася повече към огнено-изгарящата-кървава ипостаза на ЧЕРВЕНОТО ("спряно сърдито пече...пак пече ли, пече"), отколкото към трафаретната и лишена от агресивни потенции символика на ЖЪЛТОТО.
И така: БЯЛО-ЗЕЛЕНО-ЧЕРВЕНО, цветовете на националния трибагреник. И тук вече идва свръхестественото, защото, ясно е, че Ботев е писал тази творба години, преди България да бъде свободна и със собствен национален флаг. Такива неща имаме предвид, когато говорим за гениалността на Ботев - той генерира българската национална митологема в такава силна степен, че бихме могли да допуснем несъзнателно следване на внушенията на "Хаджи Димитър" при избирането на цветовете за българското знаме!
| |
| |
| 
|
|
